Блейдън, четвъртият член на „квартета“, Силия не можа да чуе малкото му име, бе заместник старши специалист. (Дали можеше да се намери някой в този бизнес, чудеше се тя, чиято длъжност да не звучи гръмко?) Блейдън, с вид на юноша, помагаше при местенето на таблата и демонстрацията на проектите пред водената от Силия група на „Фелдинг-Рот“.
Влизаха и излизаха и други хора от рекламната агенция — някъде около десетина — при представяне на отделни елементи на програмата. В момента разглеждаха рекламата за хелтотерм — нов проект, създаден преди Силия да се озове в света на препаратите без рецепта.
С нея, от „Брей & Комънуелт“, бяха Грант Карвил, завеждащ маркетинга, Теди Ъпшоу, директор по продажбите и Бил Инграм, млад ръководител на производството. Флегматичният Карвил, дългогодишен служител на компанията, бе компетентен, но му липсваше въображение. Силия възнамеряваше да го премести на някоя странична длъжност. Инграм, с момчешки вид и буйна рижа коса, завършил Харвардското търговско училище само преди година, бе предприемчив и енергичен, но за него не знаеха нищо повече.
Най-старшият между представителите на „Фелдинг-Рот“ бе Сам Хоторн. В израз на уважението си към него, президентът на рекламната агенция бе надникнал през вратата, за да поздрави гостите.
Миналия ден, в телефонен разговор със Силия, Сам Хоторн бе уточнил участието си в срещата:
— Аз само ще стоя настрана и ще наблюдавам. Понеже поемаш голяма отговорност в нов за теб сектор, свързан с много разходи, нашите шефове ще се чувстват по-спокойни, ако някой от централата присъства на тези преговори и им докладва. Но няма да се намесвам, ти ще си водиш играта.
Сега тя го погледна, за да разбере съгласен ли е с направения преди миг от нея коментар. Лицето му обаче, както и през цялата сутрин, бе неподвижно и безизразно.
— Добре, господин Ор, хайде, не се чудете повече какво да кажете и как да излезете на глава с мен — енергично каза Силия. — Нека да поговорим откровено за рекламата, какво не ми харесва и защо аз мисля, че тази агенция, чиято работа познавам добре, би могла да направи далеч повече.
Тя почувства, че екипът на рекламната агенция е заинтригуван и може би поуспокоен. Към нея бяха обърнати погледите на всички, включително и на хората от „Фелдинг-Рот“.
— Слушаме ви с удоволствие, госпожо Джордан — приветливо отвърна Кенет Ор. — Никой от агенцията не е безумно влюбен в онова, което видяхте. А що се отнася до новите идеи, с удоволствие ще се постараем да ги потърсим или да осъществим вашите.
— Радвам се да чуя за влюбването — усмихна се тя. — Защото ми се струва, че всичко, което видяхме, би изглеждало много хубаво преди десет години, но тук и сега вече не подхожда. Питам се също така, откровено казано, дали това не се дължи отчасти и на указания и ограничения от страна на нашата фирма?
Силия усети, че Ор и Декстър Уилсън я гледат съсредоточено и почтително. Блейдън обаче, необиграното още момче за всичко, се изпусна:
— Ами да, точно тъй си беше! Щом някой се завъртеше тук с „готови идеи“ или искаше да модернизира ваши стари препарати…
Главният инспектор рязко го прекъсна:
— Стига! — погледна го сърдито и продължи. — Ние не упрекваме клиента за недостатъците на нашата собствена рекламна дейност. Ние сме професионалисти и поемаме отговорност за всичко, което излиза от името на агенцията. Освен това никога не бива да говориш с този тон за „стари препарати“! Моля за извинение, госпожо Джордан.
— Това е абсолютна глупост!
Възмущението избухна откъм екипа на Силия, преди тя да е отговорила на Ор. Бе гласът на Бил Инграм. Пламналото му от вълнение лице по цвят се сливаше с косата му.
— Нали всички знаем, че тези препарати наистина са стари, тогава какво лошо има в това да го кажем направо! Никой от нас не иска да ги изхвърлим, но те безспорно могат да се модернизират! Нека да говорим откровено, както предложи госпожа Джордан!
Последва неловко мълчание, нарушено от Кенет Ор.
— Да, да — повдигнал едната си вежда, той изглеждаше раздвоен между изненадата и усмивката. — Струва ми се, че гласът на младостта говори сам за себе си!
И обръщайки се към Силия, запита:
— Имате ли нещо против?
— Не! Дори този глас може да ни помогне да се разберем.
Тя имаше предвид прочетеното в папките на „Брей & Комънуелт“, че в миналото рекламата е била скована от прекалена предпазливост, политика на запазване на статуквото, практика, на която Силия възнамеряваше да сложи край.
— Като начало бих искала да обсъдим хелтотерма-обърна се тя към останалите. — Мисля, че новата програма на агенцията, както и нашата стара реклама, говорят за погрешен подход.