— Допълнителните нули ще внушават, че наред с новия дизайн предлагаме и по-силно лекарство — докладва той на Силия. — Всъщност нашите фармацевти правят една-две промени във формулата, тъй че новият продукт ще стане по-ефикасен.
Тя прегледа представените от Инграм проекти и каза:
— Предлагам да добавим още един ред под наименованието.
Взе един лист и написа:
Систъм 500
СИСТЕМАТИЧЕН враг на простудата
и го подаде на Бил.
Той я погледна с възхищение.
— Блестящо! Това ще вдъхне на хората вяра, че могат „организирано“ да се борят срещу настинката си. Много ще им допадне!
Силия си каза наум: „Прости ми, Андрю!“. Тя пак се сети „всичко това е само за една година“ и осъзна колко бързо е минало времето — вече година и половина от постъпването й в „Брей & Комънуелт“. Толкова ме погълна ежедневието, мислеше си тя, че понякога изобщо забравям за намерението си да се върна в сектора за лекарства по рецепта. А и тук работата е много увлекателна.
Бил Инграм продължаваше поривисто, както винаги:
— След още шест месеца, когато усвоим новите опаковки, можем да се заемем с таблетките.
— Какви таблетки?
Той се засегна:
— Май не сте прочели доклада ми?
Силия посочи куп преписки на бюрото си:
— Навярно е тук. Нищо, кажете ми.
— О’кей. Таблетките са още един начин за продажба на систъм 500. Съставът ще е същият, ефектът — същият. Но ще рекламираме поотделно и ще удвоим възможностите за психологическо въздействие. А за детския вариант естествено, ще разредим съставките. Ще го наречем систъм 50, за да покажем с малкото число…
— Да, разбирам, по-малко число, по-малки хора-засмя се тя.
Инграм невъзмутимо продължи:
— През идната зима, когато настинката тръшне цели семейства, предлагам въвеждане на голям флакон-систъм 500, семеен размер. Ако сполучим с него, ще минем към още по-голяма опаковка. Търговците я наричат: „О, боже мой“.
Силия не спираше да се смее:
— Бил, прекаляваш. Но това ми харесва. А какво ще кажеш за систъм 500 желе?
— За продажба във варели, ли? Специално ще се занимая с тази идея! — разсмя се и Бил.
Докато Силия жънеше успехи в продажбата на препарати без рецепта, събитията в света както винаги преминаваха съпътствани от трагедии, комедии, конфликти, благородство, тъга, смях и човешка суета. Те се нижеха на сцената на живота едно след друго или едновременно в безпорядък, понякога като самостоятелни, друг път като взаимно свързани явления.
Англичаните и французите самоуверено заявиха, както бяха правили в течение на сто и петдесет години, че скоро ще започне работа по прокопаване на тунел под Ламанша. Джек Раби, който застреля Осуалд, убиеца на Кенеди, бе осъден на смърт. Президентът Джонсън успя в област, където Кенеди се бе провалил. — Конгресът прие важен закон за правата на гражданите. Четирима елегантни, очарователни ливърпулци с необикновеното име „Бийтълс“ покориха света с музиката си и с новия култ наречен „бийтълмания“.
В Канада, в резултат на общонационално недоволство, отдушник на гняв и глупост, бе прието новото национално знаме. Уинстън Чърчил, който изглеждаше, че ще живее вечно, почина на деветдесет години. А в Съединените щати така наречената резолюция за Тонкинския залив, отнасяща се до далечния Виетнам, бе прокарана в Конгреса, без да й се обърне особено внимание и при липса на елементарна предвидливост, че ще доведе до отчуждаването на цяло поколение и до разединението на Америка.
Една августовска вечер през 1965 година Андрю каза на Силия:
— Тази вечер искам да гледам новините по телевизията. Имало размирици и пожари в един район на Лос Анджелес — Уотс.
Бяха се прибрали рано с намерение да посветят вечерта на децата, нещо, което двамата обичаха много, макар че напоследък това се случваше рядко. Налагаше се понякога Силия да отсъства дни наред, заета в служебни пътувания. И когато семейството се събираше, децата за компенсация вечеряха заедно с родителите си.
Силия имаше желание майка й да бъде по-често с Лайза и Брус, но за съжаление Милдред не бе добре със здравето и вече идваше по-рядко при тях. Тя страдаше от хроническа астма, която напоследък се бе усложнила. Андрю й предложи да остане да живее с тях, за да я наблюдава, но Милдред предпочете независимостта си и скромното жилище във Филаделфия, с което бе свикнала още от детските години на Силия.
Майката на Андрю бе в Европа и се обаждаше рядко. Тя изобщо не откликна на поканите да им гостува. Не беше виждала внучетата си и явно нямаше желание да им се порадва.