Колко различни лица има това необичайно момиче, помисли той.
— А какво знаете? — полюбопитства Андрю.
— Ами най-напред, вие сте бил отличник на вашия курс в медицинския факултет при университета „Джон Хопкинс“. Второ, стажувал сте като интернист и ординатор в болницата „Масачузетс Дженерал“ — там отиват най-добрите. После доктор Таунсенд ви е избрал между петдесет кандидати за свой партньор, понеже се е убедил, че вие сте способен. Да продължавам ли?
— Има ли още? — засмя се той.
— Да… още, че вие сте много мил човек, Андрю. Всички го казват. Естествено, открила съм и някои недостатъци.
— Вие ме смайвате! Да не искате да кажете, че в крайна сметка не съм идеален?
— Имате няколко тъмни петънца — продължи Силия. — Например за лекарствените фирми. Много сте предубеден към нас. Е, съгласна съм, че някои работи…
— Спрете! Тук спрете! — вдигна ръка Андрю. — Признавам, че съм предубеден. Искам обаче да ви кажа, че тази сутрин съм готов да си променя мнението.
— Добре, но недейте го променя напълно — гласът на Силия отново прозвуча делово. — В нашия бранш има много хубави неща и вие на практика се убедихте в едно от тях. Има обаче и някои не толкова хубави. Аз също не ги харесвам и се надявам да ги отстраня.
— Вие да ги отстраните? — повдигна вежди той. — Вие лично?
— Знам какво си помислихте — че съм жена.
— Понеже го казахте — да.
Силия продължи със сериозен тон:
— Идва време, всъщност то вече е дошло, когато жените ще правят много неща, недостъпни за тях в миналото.
— Точно сега съм готов да го повярвам, особено що се отнася до вас — отвърна Андрю. — Споменахте, че по-късно ще ми кажете още някои неща, които ме засягат.
За пръв път Силия де Грей се поколеба.
— Да, казах — тя прониза Андрю със силните си сивозелени очи. — Смятах да отложа този въпрос за друг път, когато се срещнем отново, но нищо не пречи да ви го кажа и сега. Реших да се омъжа за вас.
Наистина беше невероятна! Какъв характер! Кипеше от енергия и жизненост, да не говорим за изненадващата й дързост. Андрю срещаше за пръв път в живота си такъв човек. Отначало понечи да се засмее, после изведнъж промени решението си.
Един месец по-късно на скромно тържество, в присъствието на няколко близки приятели и роднини Андрю Джордан и Силия де Грей встъпиха в граждански брак.
3
На втория ден от сватбеното им пътешествие Силия каза на Андрю:
— Бракът ни ще бъде хубав. Ние с теб ще го направим хубав.
— Според мен… — Както се обръщаше върху голямата хавлия, на която лежаха и двамата, Андрю успя да целуне съпругата си по врата — вече сме го направили.
Те бяха дошли на един от бахамските острови-Елойтъра. По ширналото се ясно небе имаше само няколко тънки облачета, обсипани от топлите лъчи на късното утринно слънце. По брега, чийто бели пясъци се губеха сякаш в безкрайността, не се мяркаше жив човек. Бриз от морето размърда листата на палмите и накъдри на вълнички спокойната прозрачна вода.
— Ако говориш за секса, ние двамата наистина сме в добра форма — погледна го Силия.
Той се повдигна на лакът:
— В добра форма ли? Ти си същински динамит! Къде си го учила… — Андрю спря — не, не ми отговаряй!
— Аз бих могла да ти задам същия въпрос — шеговито отвърна тя. И спускайки ръка по бедрото му, леко плъзна език по очертанията на неговите устни.
Той протегна ръце към нея и прошепна:
— Хайде да отидем в бунгалото.
— А защо не тук? Или ей там във високата трева?
— И да подлудим туземците, а?
Тя се разсмя, а Андрю я издърпа да стане и двамата затичаха по плажа.
— Ама ти си бил срамежлив! Каква свенливост! Никога не съм допускала.
Той я въведе в тръстиковото бунгало, което бяха наели предишния ден и в което щяха да прекарат още десетина дни.
— Не искам да те деля с мравките и рачетата по пясъка. Ако това се нарича свенливост, нямам възражения — обясняваше той, докато си сваляше банските гащета.
Силия го бе изпреварила. Хвърлила бикините си, тя лежеше гола на леглото и продължаваше да се смее. След час двамата отново се появиха на плажа.
— Бях започнала да ти казвам, че нашето семейство…
— Ще бъде едно прекрасно семейство — довърши Андрю. — Съгласен съм.
— И за да бъдем наистина образцова двойка, трябва да изпълним житейския си дълг.
Андрю се бе отпуснал блажено по гръб, с длани под главата.
— Пак съм съгласен — потвърди той.
— Тъй че трябва да си имаме деца.
— Ако мога нещо да помогна, само ми…
— Андрю! Моля те бъди сериозен.
— Не мога. Прекалено съм щастлив.