Романов отстъпи крачка назад и Ставински веднага зае мястото му пред Адам. Кутията за пури все още беше пъхната под мишницата му. Адам се втренчи в дребния мъж, който сякаш го преценяваше. Ставински не изглеждаше по-висок от метър и шестдесет. Беше облечен с разкопчана на врата сива риза и безформен сив костюм, които го правеха да прилича на младши чиновник в не особено преуспяваща адвокатска кантора. По наболата му брада се разбираше, че не е очаквал да работи днес. Тънките му устни се разтегнаха в усмивка, сякаш бе стигнал до някакво приятно заключение.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, капитан Скот — започна Ставински. — Въпреки че сте неочакван гост за посолството ни, вие сте добре дошли. Разбира се, срещата ни може да е много кратка, стига просто да ми дадете едно кратко сведение. Всъщност — той въздъхна леко — искам само да знам къде се намира Царската икона. — Той замълча за момент. — Въпреки това имам чувството, че няма да е много лесно. Прав ли съм?
Адам не отговори.
— Това не ме изненадва особено. Предупредих другаря Романов, че след хвалебственото описание, което ви направи, ще бъде излишно да си губим времето със серия въпроси. Все пак, трябва да спазя обичайната процедура за такива случаи. Ще се уверите, че и руснаците се придържат към правилата също като британците. Може да сте се чудили — добави Ставински, сякаш се беше сетил в момента, — защо човек, който не пуши, ще носи кутия хавански пури?
Изчака за отговор, но като не получи такъв, продължи:
— А, няма изгледи да говорим. Разбирам, че не ви е за първи път. Тогава ще продължа още малко да си говоря сам. В Московския университет специалността ми беше химия, но аз специализирах в една особена област.
Адам не прояви никакъв интерес, тъй като не искаше да си припомня най-лошите си дни в ръцете на китайците.
— Малко хора на Запад осъзнават, че ние, руснаците, сме пионери в една област: първи създадохме на университетско ниво катедра за научно водене на разпит — с професорско ръководство и няколко асистенти. Казаха ми, че все още няма такава в Оксфорд или Кеймбридж. Но Западът продължава да прилага донкихотовските възгледи за стойността на живота и правата на личността. Както може би предполагате, само определени хора от университета знаеха за съществуването на тази катедра, а още по-малко можеха да се запишат студенти, тъй като я нямаше в учебната програма. Но тъй като вече бях член на Първи отдел, беше естествено да усвоя тънкостите на изтезанията. Аз съм обикновен човек — продължи Ставински — и преди не съм проявявал особен интерес към научната работа, но щом разбрах за „кутията от пури“, за една нощ се превърнах в усърден и заинтересован ученик. Не можех да не дам воля на желанието си да експериментирам. — Той замълча, за да види какъв ефект са произвели думите му върху Скот, но с разочарование забеляза същия безразличен поглед.
— Изтезаващ, разбира се, е стара и почетна професия — продължи Ставински. — Китайците я упражняват вече почти три хиляди години, както вече сам сте се уверили, капитан Скот, и дори вие, британците, сте напреднали доста, откакто използвахте дибата за разпъване на хора. Но този инструмент се оказа доста неподходящ за нашето време. Като имаше това предвид, учителят ми в Москва, професор Мец, измисли нещо малко и просто, така че и човек със средна интелигентност да може да го прилага след краткотрайни указания.
Адам гореше от желание да разбере какво има в кутията, но външно остана безразличен.
— При изтезанията, както и при любовта, капитан Скот, предварителната игра е най-важният фактор. Следите ли мисълта ми, капитане?
Адам се опита да остане все така спокоен и сдържан.
— Все още не отговаряте, капитан Скот, но както вече ви обясних, аз не бързам. Особено като предполагам, че при вашия случай цялата операция ще продължи малко по-дълго от обикновено. Но признавам, че това само ще увеличи наслаждението ми. И въпреки че все още не притежавам Царската икона, аз поне държа в ръцете са единствения човек, който знае къде се намира тя.
Адам продължаваше да мълчи.
— Ще ви попитам само още веднъж, преди да отворя кутията. Къде е Царската икона?
Адам го заплю.
— Не само зле възпитан — отбеляза Ставински, — но и глупав. Много скоро ще ни се молите да ви дадем каквото и да е за пиене. Но все пак няма да знаете какво ви очаква.