— Мога ли да се изкъпя, Жана?
— Вратата в ъгъла, но не се бави, освен ако не искаш да ядеш студени кроасани.
Адам отиде в банята и видя, че Жана е набавила всичко необходимо за един мъж: самобръсначка, крем за бръснене, сапун, кърпа за бръснене, чисти хавлиени кърпи — и дори една голяма кутия „Дюрекс“.
Адам взе топла вана и се избръсна — отдавна забравени удоволствия. Почти възвърна предишното си състояние, но все пак се чувстваше някак си крехък. Превърза през кръста си една розова хавлия и отиде в кухнята при Жана. Масата вече беше сложена и тя тъкмо вадеше от фурната една топла кифла.
— Хубаво тяло — каза тя, като се обърна и го разгледа внимателно. — Рядко виждам такова.
Сложи чинията пред него.
— И ти не си лоша — каза ухилено Адам и седна срещу нея.
— Щастлива съм, че си го забелязал — каза Жана. — Започвах вече да се съмнявам.
Адам намаза обилно кифлата с мармалад и лакомо започна да яде.
— Кога си ял за последен път? — попита Жана, докато той поглъщаше и последната троха от чинията си.
— Вчера на обяд. Но междувременно изпразних стомаха си.
— Повръщал си, а? Не трябва да пиеш толкова.
— Не, не, би трябвало да се каже: „Изпразниха ми го“. Кажи ми, Жана — Адам я погледна, — днес ще работиш ли?
Тя погледна часовника си.
— В два следобед ще дойде един редовен клиент, а до пет трябва да съм на улицата. Така че трябва да стане тази сутрин — заяви тя делово.
— Не, не, нямах предвид това.
— Много бързо можеш да създадеш на едно момиче — как го казвахте на английски? — комплекс — каза Жана. — Не си от ония сбърканите, нали?
— Нищо подобно — каза Адам през смях. — Но бих желал да ти платя още двеста франка за услугите ти.
— Законно ли е?
— Абсолютно.
— Е, тогава може. За колко време ще ти трябвам?
— Час, най-много два.
— Таксата е по-висока, отколкото вземам за сегашната си работа. Какво се иска от мен?
— Искам за този един час всеки мъж в Париж да те пожелае. Само че този път ще бъдеш недостъпна — каквато и да е цената.
— Скот се обади отново само преди няколко минути — заяви Лорънс пред събралия се отдел.
— И какво ти каза? — попита нетърпеливо сър Морис.
— Само че връщал стрелките на часовника.
— Какво мислиш, че е искал да ти съобщи — попита Снел. — Предполагам, че е имал предвид Женева — каза Лорънс.
— Защо Женева? — попита Матюс.
— Не съм сигурен — каза Лорънс, — но той каза, че имало нещо общо с немското момиче или с банката — не съм сигурен точно кое от двете.
За известно време никой не се обади.
— Засече ли обаждането? — попита Буш.
— Само района — каза Лорънс. — Нюшател на немско-швейцарската граница.
— Добре. В такъв случай да се залавяме пак за работа — каза сър Морис. — Информирахте ли Интерпол?
— Да, сър, лично уведомих немската, френската и швейцарската полиция — добави Лорънс и това всъщност беше единственото вярно нещо, което беше казал от началото на срещата.
Жана се приготвя четиридесет минути, но когато Адам видя какво е постигнала, чак подсвирна от възхищение.
— Никой няма да обърне внимание на мен, дори да изпразня пред очите им касата с парите — каза той.
— Това е целта ти, нали? — ухили се Жана.
— А сега, знаеш ли какво точно трябва да правиш?
— Знам много добре. — Жана се огледа във високото огледало. — Нали вече четири пъти го репетирахме, сякаш че е военно учение.
— Добре — каза Адам. — Изглеждаш готова за среща с врага. Тогава нека започнем това, което в армията се нарича „настъпление“.
Жана извади от едно чекмедже пликче, върху което напреки беше напечатано „Селин“, и го даде на Адам. Той го сгъна на четири, мушна го в джоба на сакото си и излезе в коридора. Тя заключи вратата на апартамента и заедно тръгнаха надолу по стълбите.
Адам махна на едно такси и Жана каза на шофьора да кара към Тюйлери. Пристигнаха, Адам плати и слязоха заедно.
— Bonne chance — каза Адам и остана на ъгъла, като пусна Жана да върви двадесетина метра напред. Въпреки че още не се чувстваше много стабилен, все пак успяваше да я следва. Слънцето печеше направо в лицето му.