Жана вървеше между богато украсените цветни лехи и всеки мъж, покрай когото минаваше, спираше и се обръщаше да огледа розовата й кожена пола и плътно прилепналия бял пуловер. Някои дори спираха и я наблюдаваха, докато се скрие от погледа им.
Адам нямаше как да не чува подвикванията им. Те се движеха от „Je payerais n’importe quoi“46, което тя отминаваше неохотно, до обикновеното „Putain“47, на което Адам я беше предупредил да не обръща внимание. Трябваше да си изиграе ролята и за двеста франка се налагаше да изтърпи обидата.
Жана стигна отсрещната страна на градините, но не се обърна назад, беше предупредена да не го прави при никакви обстоятелства. Адам й беше казал да върви все напред. Той все още беше на двадесет метра зад нея, когато тя стигна, изчака, докато стана зелено, и пресече широката улица, като гледаше да се смеси с навалицата.
В края на улицата зави рязко надясно и за първи път се изправи с лице срещу Лувъра. Сутринта й беше неудобно да му признае, че никога не е влизала в тази сграда.
Жана изкачи стълбите до входа. Когато беше вече пред летящите врати, Адам наближаваше долното стъпало. Тя продължи нагоре по мраморното стълбище, а Адам вървеше дискретно след нея.
Жана изкачи стълбите, мина покрай статуята на Победата от Самотраки, продължи и влезе в първата зала, която беше пълна с хора. Броеше наум всяка галерия, през която минаваше, забеляза, че до всяка врата има дежурен служител. Група ученици изучаваха „Тайната вечеря“ на Джовани, но Жана не обърна внимание на шедьовъра и продължи. Мина покрай шестима пазачи и стигна търсената зала. Адам й я беше описал много подробно. Тя нарочно се отправи към средата на залата и спря. Някои от мъжете загубиха интерес към иконите. Доволна от впечатлението, което правеше, тя се отправи нетърпеливо към пазача, който изпъна сакото си и й се усмихна.
— Dans quelle direction se trouve la peinture du seizieme siecle?48 — попита невинно Жана.
Пазачът се обърна и посочи към съседната зала. В този момент Жана го удари през лицето и изкрещя с всичка сила:
— Quelle horreur! Pour que sst-ce que vous me prenez?49
Само един човек в залата с иконите не се обърна да наблюдава спектакъла.
— Je vais parle a la Direction50 — изпищя тя и се втурна към главния изход.
Цялото представление не продължи повече от тридесет секунди. Слисаният пазач остана вцепенен на мястото си, впил невярващ поглед в побягналата нападателка.
Жана прекоси следващите три зали по-бързо и от Х. Дж. Уелс. Зави наляво, както беше инструктирана, озова се в залата с картини от шестнадесети век, после още веднъж наляво и пак излезе в дългия коридор. След няколко минути настигна Адам в горния край на мраморната стълба, която водеше към главния изход.
Докато слизаха заедно надолу, Адам й подаде пликчето и понечи пак да се отдалечи, но изведнъж двамата пазачи на долното стъпало извадиха оръжията си и им дадоха знак да спрат.
— Да избягам ли? — пошепна тя.
— Разбира се, че не — каза твърдо Адам. — Просто не казвай нищо.
— Madame, excusez-moi, mais je dois fouiller votre sac.51
— Allex-y pour tout ce que vous у trouvez!52 — каза Жана.
— Разбира се, че можете да проверите чантата й — каза Адам като отиде при Жана, преди тя да каже нещо повече. — Вътре има една икона, доста хубава, мисля. Купих я сутринта от един магазин близо до Шанз’Елизе.
— Vous me permettez, monsieur?53 — попита с подозрение главният пазач.
— Защо не? — каза Адам.
Той извади Царската икона от чантата и я подаде на пазача, който доста се изненада от неочаквания обрат на нещата. Още двама пазачи се втурнаха и застанаха от двете страни на Адам.
Главният пазач попита на развален английски дали Адам има нещо против един от техните експерти да види иконата.
— С удоволствие — каза Адам. — Ще бъде чудесно да чуя и неговото мнение.
Главният пазач започна да се чувства неуверен.
— Je dois vous demander de me suivre54 — предложи той с променен тон.
После бързо ги въведе в една малка стая отстрани на галерията и сложи Царската икона в средата на масата, която заемаше по-голяма част от стаята. Адам все още не правеше опити да говори с Жана, въпреки че забеляза как безпокойството й нараства. Той се усмихна бързо, докато седнаха да чакат.
Вратата най-накрая се отвори и вътре влезе възрастен мъж с интелигентно лице, следван от старши пазача.