Петрова го очакваше.
— Викали сте ме, другарю.
— Да, отиваме в Цюрих. — Романов погледна часовника си. — След три часа. Полетът и стаите са вече резервирани.
— На името на господин и госпожа Шмит, без съмнение — каза любовницата му.
Шеста глава
Адам излезе от събеседването почти сигурен в успеха си. Накрая председателят го беше попитал дали ще е на разположение след седмица за пълен медицински преглед. Адам беше отговорил, че не вижда какво може да му попречи. Надяваше се, че възможността да служи в Министерството на външните работи ще се сбъдне.
В чакалнята Уейнрайт му върна листа.
— Много благодаря — каза Адам и без да го погледне го сложи във вътрешния си джоб, за да изглежда безразличен към съдържанието му.
— Как беше, приятелю? — нетърпеливо попита новият му познат.
— Без затруднения за човек, който има в снаряжението си немски, френски, испански и италиански — увери го Адам. — Все пак, успех!
— Господин Уейнрайт — каза секретарката, — комисията ви очаква.
Адам взе асансьора до партера и реши да се прибере пеша. Спря само на ъгъла на Уилтън Плейс да си купи пакет ябълки от едно момче, което непрекъснато се оглеждаше за полиция. После продължи напред и започна да прехвърля в ума си въпросите на комисията и своите отговори — докато реши, че е безсмислено, въпреки че все още беше уверен в доброто си представяне. Внезапно спря така неочаквано, че пешеходецът зад него едва не го блъсна. Вниманието му беше привлечено от табелата: „Немски център за хранителни стоки“.
На касата до входа седеше привлекателно момиче с приятна усмивка и засмени очи. Адам влезе в магазина и отиде направо при нея.
— Но вие не сте купили нищо! — каза тя с лек акцент.
— Тъкмо се каня — увери я Адам, — но се чудя дали говорите немски.
— Всички момичета от Майнц говорят немски — отвърна с усмивка тя.
— Да, предполагам, че е така — каза Адам и я разгледа още по-внимателно. „Сигурно е към двадесетгодишна“ — реши той. Беше привлечен от дружелюбната й усмивка и обноските й. Блестящата й тъмна коса беше вдигната на опашка и вързана с голяма червена панделка.
Всеки мъж би се загледал в белия й пуловер и спретнатата плисирана пола. Стройните й крака бяха подвити под стола.
— Ще бъдете ли така любезна да ми преведете един кратък откъс?
— Ще опитам — каза тя все така усмихната.
Адам извади плика, в който беше последната част от писмото, и й го подаде.
— Стилът е малко старомоден — каза тя сериозно. — Може да се позабавя.
— Ще отида да напазарувам — каза й той и бавно тръгна около дългите отрупани рафтове. Избра малко салам, кренвирши, бекон и немска горчица, като от време на време поглеждаше дали момичето напредва. Разбра, че е успяла да преведе само няколко думи, защото често бе прекъсвана от купувачи. Изминаха почти двадесет минути, докато я видя да оставя листа встрани. Веднага отиде до касата и сложи покупките на щанда.
— Една лира, два шилинга и шест пенса — каза тя.
Адам даде две лири и тя му върна рестото и листчето.
— Считам, че преводът е „суров“, но смисълът е ясен.
— Не знам как да ви благодаря — каза Адам.
Зад него на опашката се нареди възрастна жена.
— Можете да ме поканите на кренвирши — засмя се момичето.
— Хубава идея! — каза възрастната жена.
— И аз така мисля — усмихна се Адам.
Още един човек застана на опашката и възрастната жена зад него започна да става нетърпелива.
Адам взе една рекламна брошура от щанда, върна се в магазина и записа името, адреса и телефона си. Изчака двамата купувачи пред него да платят и й подаде предложението.
— Какво е това? — попита невинно момичето.
— На вътрешната страница е името и адресът ми — каза Адам. — Ще ви очаквам за вечеря днес към осем. Поне знаете менюто.
Тя изглеждаше несигурна.
— Аз наистина само се шегувах.
— Няма да ям вас — каза Адам. — Само кренвиршите.
Тя погледна брошурата в ръката си и се засмя.
— Ще си помисля.
Адам излезе й си заподсвирква. Лоша сутрин, добър следобед и може би — още по-добра вечер.
Върна се в апартамента навреме за новините в пет и четиридесет и пет. Госпожа Ганди, новият министър-председател на Индия, преживяваше открит бунт в кабинета си и Адам се зачуди дали Великобритания изобщо ще има някога жена министър-председател. Отборът „Инглънд“ биеше, но „Уест Индис“ все още бяха твърдо на върха. Той въздъхна и изключи телевизора. Сложи храната в хладилника и отиде в стаята си да сглоби текста на писмото. Изчете трите листа, извади тефтерчето си и започна да преписва преводите поред: първо абзаца, направен от момичето от Немската християнска младежка асоциация, после ръкописа на Уейнрайт и накрая частта, преведена от прекрасното момиче от Майнц.