— Заповядайте — малко стреснато каза Адам.
— Йохен само ме доведе.
— Разбирам — каза Адам. — Влезте да пийнем, Йохен.
— Не, благодаря. Аз също имам среща, но ще взема Хайди към единадесет часа, ако ви устройва.
— За мен е идеално — каза Адам.
Поне научи името й. Великанът се наведе и целуна сестра си по двете бузи. После се ръкува с Адам и ги остави на прага.
— Съжалявам, че закъснях — усмихна се Хайди. — Брат ми се върна от работа чак след седем.
— Няма нищо — каза Адам и я въведе в апартамента. — Ако беше дошла по-рано, нямаше да съм готов. Запознай се със съквартиранта ми Лорънс Пембъртън.
— В Англия мъжете също ли се нуждаят от компаньонка? — каза Хайди.
— Не, не — засмя се Лорънс. — Тъкмо излизах. И аз като брат ти имам среща. Както виждаш, масата е сервирана за двама. Ще се върна към единадесет, Адам, само за да се уверя, че си в безопасност.
Той се усмихна на Хайди, облече си сакото и затвори вратата, преди да се опитат да го задържат.
— Надявам се, че не го изпъдих — каза Хайди.
— Не, не — каза Адам и зае мястото на Лорънс до масата, — той вече закъснява за срещата с приятелката си. Чаровно момиче, казва се Каролин и е социален работник.
Той бързо допълни чашата й с вино, сякаш още не беше налято.
— Значи ще ям собствените си кренвирши — каза тя и се засмя.
Смяха се много през цялата вечер и Адам научи за живота й в Германия, за семейството й и за работата й в Лондон през ваканцията. Хайди беше студентка в Майнц.
— Родителите ни ми разрешиха да дойда в Англия само защото брат ми вече е в Лондон — това помага на езиковата ми подготовка. А сега, Адам, бих желала да разбера с какво се занимаваш, когато не „хващаш“ момичета от магазина за хранителни стоки.
— Бях девет години в армията, а сега се надявам да постъпя във Външно министерство.
— С каква правоспособност, ако това е точният израз? — попита Хайди.
— Изразът е точен, но не съм сигурен, че знам точния отговор — каза Адам.
— Когато някой каже така за Външните служби, обикновено се разбира, че е шпионин.
— Наистина не знам какво се разбира, ще ми кажат чак следващата седмица. Във всеки случай не вярвам от мен да излезе много добър шпионин. А ти какво ще правиш, когато се върнеш в Германия?
— Ще приключа последната си година в университета и после се надявам да си намеря работа като телевизионен журналист.
— А Йохен? — попита Адам.
— Като се върне вкъщи, ще работи с баща ми като юрист.
— Докога ще сте в Лондон? — неочаквано за себе си попита той.
— Още два месеца — каза тя. — Ако понеса работата.
— Защо продължаваш да работиш, щом е толкова неприятно?
— Няма по-добър начин да провериш английския си, отколкото с нетърпеливи купувачи, които говорят с различни акценти.
— Надявам се да останеш целите два месеца — каза Адам.
— Аз също — отговори с усмивка тя.
Когато Йохен дойде — точно в единадесет — Адам и Хайди миеха съдовете.
— Благодаря за интересната вечер — каза тя, докато изтриваше ръцете си.
— Неточна дума — смъмри я Йохен. — Мисля, че не „интересна“. Може би прекрасна, възхитителна, приятна, но не интересна.
— Беше всичко това — каза Адам, — но също беше и интересна.
Тя се усмихна.
— Мога ли да дойда да купя още кренвирши утре?
— Ще се радвам — каза Хайди, — но този път не задържай повече кисели стари жени заради преводите си. Впрочем не си ми казал защо ти трябваше превода на този странен откъс. Кой е този Розенбаум и какво и на кого е оставил?
— Може би следващия път — малко смутено каза Адам.
— Следващия път можете сам да доведете сестра ми вкъщи — каза Йохен и здраво разтърси ръката му.
След като Хайди си замина, Адам седна и допи последната чаша вино. Отдавна не беше прекарвал такава прекрасна, щастлива, възхитителна, приятна и интересна вечер.
Черната лимузина, паркирана в зоната за високопоставени личности на летище Цюрих, беше с тъмни стъкла и неосветени номера. Взискателните швейцарски полицаи идваха на два пъти да проверят документите на шофьора. Най-сетне майор Романов и Анна Петрова се появиха от митническия отдел и седнаха отзад.