— Не разбирам какво имате предвид — каза Романов.
— Помислих, че знам истинската причина, поради която сте избрали точно тази банка за начало на издирванията си.
— Не съм ви избрал аз — каза Романов. — Вие бяхте единствената банка, която…
— Разбирам — каза Бишов. Сега и той изглеждаше малко объркан. — Тогава ще ми разрешите ли да ви задам няколко въпроса?
— Да, щом трябва — каза Романов, нетърпелив да излезе.
— Вие сте Александър Романов, нали?
— Трябва да сте повярвали в това, щом стигнахме толкова далеч.
— Единственият син на Пьотр Николаевич Романов?
— Да.
— И внук на граф Николай Александрович Романов?
— Това урок за родословното ми дърво ли е? — попита Романов, очевидно раздразнен.
— Не, просто исках да се убедя в моите факти и съм уверен, че ще постъпите мъдро, ако колегата ви ни напусне за момент — предложи нерешително възрастният мъж.
— Разбира се, че не — каза Романов. — В Съветския съюз всички сме равни — добави той важно.
— Както искате — каза Бишов и погледна бързо Анна, преди да продължи. — Баща ви през 1946 година ли умря?
— Да — каза Романов. Започваше да се чувства неудобно.
— И вие сте единственото му останало живо дете?
— Да — потвърди с гордост Романов.
— В такъв случай тази банка притежава… — Бишов се поколеба. Един от мъжете в сиво постави пред него някаква папка. Той сложи на носа си очила със златни рамки — опитваше се да се забави колкото е възможно повече.
— Не казвайте нищо друго — бавно каза Романов.
Бишов вдигна поглед.
— Съжалявам, но имах всички основания да вярвам, че посещението ви е планирано.
Петрова седеше на стола си и се наслаждаваше на всеки миг от развиващата се драма. Вече бе разбрала какво ще се случи и се разочарова, когато Романов се обърна и й каза:
— Ще чакате отвън.
Петрова се намуси и неохотно стана.
Бишов изчака да се увери, че вратата е затворена, и плъзна папката през масата. Романов я отвори нетърпеливо. Отгоре на първата страница стоеше името на дядо му, подчертано три пъти. Под името бяха напечатани ред след ред неразбираеми цифри.
— Виждате, че сме изпълнили указанията на дядо ви да поддържаме подробни справки за влоговете му в налични средства.
Бишов се наклони през масата и посочи една цифра, която показваше, че банката е постигнала средно увеличение от 6,7 процента годишно за последните четиридесет и девет години.
— Какво показва цифрата в края на страницата? — попита Романов.
— Общата стойност на вашите акции, ценни книжа и пари в брой в девет часа тази сутрин. Тази сума се осъвременява всеки понеделник, откакто дядо ви е открил сметка в банката през 1916 година.
Възрастният мъж погледна с гордост трите снимки на стената.
— Боже мой! — каза Романов, като видя последната цифра. — Но в каква валута е това?
— Дядо ви имаше доверие само на английската лира — каза Бишов.
— Боже мой! — повтори Романов.
— Мога ли да предполагам от коментара ви, че сте доволен от нашето разпоредителство?
Романов остана безмълвен.
— Мога също да привлека вниманието ви с акта, че притежавате няколко касетки, чието съдържание не ни е известно. Баща ви също ни посети по един повод след войната. Той остана доволен и ме увери, че ще се върне, но повече не чухме за него. С тъга научихме за неговата смърт. При тези обстоятелства може би ще предпочетете да видите съдържанието на касетките някой друг път — продължи банкерът.
— Да — каза бавно Романов. — Сигурно ще се върна днес следобед.
— Банката е винаги на вашите услуги, Ваше Превъзходителство — отговори Бишов.
Никой никога не се беше обръщал към Романов с титлата му отпреди революцията. Той помълча известно време, после стана и се ръкува с Бишов.
— Ще се върна днес следобед — повтори той, преди да излезе в коридора при асистентката си.
Излязоха пак на улицата. Мълчаха. Романов все още беше толкова погълнат от току-що наученото, че пропусна да забележи мъжа, от когото така умело се бе отървал при хотела. Сега непознатият стоеше на опашката за трамвая на отсрещния тротоар.
Седма глава
Пасторът седеше до масата и от доста време мълчаливо изучаваше документа. Когато чу молбата на Адам, той покани младия мъж в уединената си малка канцелария зад Немската лютеранска църква.