— Струва ли си труда? — попита Адам. — Можете ли да ми дадете някаква представа за цената й?
— Трудно е да кажа точно, без да съм я видял — каза Седжуик и му върна документа.
— И каква е най-ниската сума, която мога да получа за нея?
Възрастният мъж се намръщи.
— Десет — каза той, след като помисли добре. — Може и петнадесет, но не повече от двадесет.
— Двадесет лири! — възкликна Адам, без да може да скрие разочарованието си. — Съжалявам, че ви загубих времето, господин Седжуик.
— Не, не, господин Скот, погрешно сте ме разбрали. Имах предвид двадесет хиляди.
Осма глава
— Още малко хайвер, другарю? — попита Петрова.
Седеше срещу него. Обядваха.
Романов се намръщи. Претекстът, че трябва да предаде строго секретна информация на най-високо равнище, беше предизвикал почти многозначителна усмивка у събеседничката му. Тя също не повярва, че шефът й има следобед належаща среща, за която бил забравил да й спомене.
Анна вдигна препълнена лъжица с хайвер и я поднесе към него, сякаш искаше да нахрани злоядо дете.
— Не, благодаря — каза твърдо Романов.
— Както искате — каза младата жена и я напъха в собствената си уста.
Романов поиска сметката. Донесоха му я и той плати без коментар, но си помисли, че с тези пари може да изхрани едно руско семейство в продължение на месец.
— Ще се видим в хотела — рязко каза той.
— Разбира се — каза Петрова, заета с кафето си. — По кое време да ви очаквам?
Романов отново се намръщи.
— Не преди седем.
— А има ли някаква работа за мен следобед, другарю майор?
— Правете каквото искате — отговори Романов и тръгна, без да каже нищо повече.
Излезе на улицата и се отправи в посока, противоположна на банката. Но се съмняваше дали е заблудил сътрудничката си, която го наблюдаваше подозрително през прозореца на ресторанта, или агента, който вече втори час стоеше на другия тротоар.
Към три часа Романов отново седеше в приемната на петия етаж. От стената го гледаха трите снимки на господата Бишов, четвъртият Бишов седеше срещу него, а петият стоеше зад баща си.
— Ние притежаваме… — започна Бишов със същия отмерен официален тон, който характеризираше и сутрешната среща — пет касетки, които не са отваряни, откакто баща ви ни посети през 1945. Бихте ли желали да проверите съдържанието…
— Защо ще се връщам иначе? — попита Романов, вече изнервен от равномерния глас и познатия ритуал.
— Наистина — каза хер Бишов, сякаш не бе забелязал неуважението. — Всичко, което изискваме, е да подпишете този документ за дезавуиране, който узаконява положението пред швейцарските закони.
Романов се размърда неспокойно.
— Това е само една формалност.
Руснакът не отговори.
— Можете да бъдете сигурен, Ваше Превъзходителство, че доста ваши сънародници сядат от време на време на този стол.
Господин Бишов плъзна лист хартия през масата. На него бяха ситно напечатани на немски език над двадесет клаузи. Романов сложи подписа си на определеното място с предложената му златна писалка. Не направи опит да разбере какво подписва. Сметна, че едва ли ще се опитат да крадат наследството от дядо му, щом досега не са го направили.
— Ще бъдете ли така любезен да ме придружите? — попита Бишов и бързо подаде листа на сина си, който излезе незабавно. После се надигна и мълчаливо изведе Романов в коридора. Този път слязоха до сутерена в личния асансьор на директора.
Вратите се отвориха. Романов си помисли, че би било също като в затвор, ако решетките не бяха от висококачествена стомана. На бюрото зад решетките седеше някакъв човек. Щом видя директора, той скочи и отвори металната врата с ключ с дълга дръжка. Романов последва Бишов през отворената врата, после двамата изчакаха да ги заключат отвътре. Човекът от охраната ги поведе по някакъв коридор, подобен на изба за вино. На всеки няколко крачки имаше уреди за измерване на температурата и влажността. Беше осветено колкото да виждат къде стъпват. В края на коридора пред огромна метална врата ги чакаше синът на хер Бишов. Възрастният мъж кимна и Бишов младши отключи. После директорът пристъпи и се справи с втората ключалка. Баща и син натиснаха и отвориха дебелата цяла педя врата, но никой от тях не направи опит да влезе в трезора.