— Аз съм Адам Скот — мъжът, когото трябва да вземете — извика той.
— Аз съм капитан Алан Банкс, приятелю — каза пилотът и му подаде ръка.
„Само един британски офицер може да се ръкува при подобни обстоятелства“ — помисли си с облекчение Адам, въпреки че още беше изплашен.
Двамата се обърнаха към престрелката.
— Трябва да тръгваме — каза пилотът. — Длъжен съм да ви заведа в Англия цял и невредим.
— Нека първо да видим дали някой от вашите хора няма да успее да се добере обратно до самолета.
— Съжалявам, колега. Заповядано ми е да те измъкна. На тях им е наредено да се грижат за себе си.
— Да им дадем поне още една минута — каза Адам.
Изчакаха, докато перките на самолета започнаха да се въртят с пълна скорост.
Изведнъж стрелбата спря и стана така тихо, че Адам чуваше ударите на сърцето си.
— Трябва да излитаме — каза пилотът.
— Знам — отговори Адам. — Но си отваряй очите. Искам да узная още едно нещо.
Многобройните нощни походи му помогнаха да види тичащия към тях мъж много преди пилота.
— Тръгвай! — каза Адам.
— Какво?
— Тръгвай!
Пилотът бутна напред ръчката за управление и самолетът бавно потегли по неравната писта. Тъмната фигура не спря. Започна да ги обстрелва с дълги откоси. Пилотът се обърна. Видя един висок мъж, чиято руса коса блестеше на лунната светлина.
— По-бързо, по-бързо — каза Адам.
— Дал съм пълна газ — каза пилотът.
Стрелбата започна отново, но този път куршумите се забиваха в корпуса. При третия откос самолетът вече се движеше по-бързо от нападателя и Адам извика от радост, когато се отделиха от земята.
Погледна назад и видя, че Романов се е обърнал и стреля срещу някакъв цивилен.
— Не могат да ни ударят, освен ако нямат базука — каза капитан Банкс.
— Цар си — каза му Адам и се обърна към него.
— Като си помисля само, че жена ми искаше да ходим на театър тази вечер — каза през смях пилотът.
— Какво щяхте да гледате? — попита Адам.
— „Моята прекрасна лейди“.
— Не е ли време да се прибираме? — попита Пиърс и вдигна ръката си от крака на члена.
— Добра идея — каза той. — Само да уредя сметката.
— Ще си взема палтото и шалчето — каза Пиърс. — Ще те чакам след няколко минути.
— Чудесно — каза той.
После улови погледа на съдържателя и му направи знак с ръка. „Сметката“ се появи както обикновено — на лист хартия беше написана само една цифра. Естествено, сумата беше абсолютно изнудване и както винаги мъжът плати, без да коментира на тръгване. Благодари на съдържателя и изкачи прашните скърцащи стълби, които го изведоха на тротоара при компаньона му. Мъжът махна на едно такси и докато Пиърс се качваше отзад, каза на шофьора да кара към книжарница „Дилонс“.
— Не тук — каза той рязко, тъй като новият му приятел беше започнал да опипва с ръка крака му.
— Не мога да чакам — каза Пиърс. — Отдавна трябваше да съм в леглото.
— Отдавна трябваше да съм в леглото — повтори неволно мъжът и погледна часовника си. Жребият беше хвърлен. Те сигурно вече са стигнали: и сигурно този път са хванали Скот, и което е по-важно…
— Четири шилинга — каза шофьорът, като вдигна стъклото.
Мъжът му подаде пет шилинга и не изчака за рестото.
— Зад ъгъла — каза той и поведе Пиърс покрай книжарницата и после в малката пряка.
Слязоха бавно по каменните стълби, Пиърс го изчака да отключи и да запали лампите и чак после влезе.
— О, колко е уютно! — възкликна той. — Наистина е много уютно.
Капитан Алан Банкс гледаше надолу. Самолетът бавно се издигаше.
— А сега накъде? — попита Адам, най-сетне спокоен.
— Надявах се да е Англия, но се боя, че отговорът е друг — докъдето стигнем.
— Какво искаш да кажеш? — стресна се Адам.
— Виж индикатора за горивото — каза Алан Банкс и сложи показалеца си върху малката бяла стрелка, която беше между четвъртината и нулата. — Ако куршумите не бяха улучили резервоара, бензинът щеше да ни стигне до Нортхолт в Мидълсекс.
Малката бяла стрелка бързо се накланяше към червеното поле и след няколко секунди лявата перка престана да се върти.