Адам изкара колата на шосето, търсеше знака „Toutes Directions“31. Щом го откри, излезе за броени минути извън града и се отправи към Париж по шосе №6.
Прецени, че в най-добрия случай разполага с два часа. Дотогава полицията ще е уведомена за кражбата на колата. Беше сигурен, че бензинът ще му стигне до Париж, но не се надяваше да успее да пристигне в Кале.
Движеше се в централното платно на шосе №6 и през по-голямата част на пътуването поддържаше скоростта само с пет километра по-ниска от разрешената. За един час измина почти деветдесет километра. Бръкна в пликчето, което му бе дала жената на фермера, и извади една ябълка и парче сирене. Мислите му, както често през последните два дни, го върнаха към Хайди.
Ех, да не беше отварял писмото!
Беше изминал още един час, когато го забеляза да накуцва нагоре по един хълм, само на неколкостотин метра от главния път. Романов се усмихна широко при мисълта, че ще хване Скот много преди той да стигне до шосето. Наближи го на няколко метра и тогава капитанът от авиацията се обърна и се усмихна на непознатия.
Тридесет минути по-късно Романов остави Банкс скрит зад едно дърво със счупен врат. Неохотно призна, че младият офицер бе проявил смелост също като Валчек — но Романов не можеше да губи повече време в опити да открие в коя посока се е отправил Скот.
Тръгна на запад.
Сирената изтръгна Адам от мислите му. Той погледна малкия часовник на таблото. Беше изминал само час и половина. Възможно ли е френската полиция да действа така бързо? Полицейската кола го наближаваше отляво, но Адам не увеличи скоростта — само сърцето му затуптя по-силно, докато полицаите профучаха край него.
С напредването по магистралата той започна да се чуди дали няма да е по-разумно да отбие по някой по-спокоен път, но реши да рискува и да продължи възможно най-бързо към Париж.
Докато следваше знаците към Париж, беше нащрек за други сирени. Най-после стигна предградията, продължи по булевард „Л’опитал“ и успокоен захапа втора ябълка. При нормални обстоятелства би оценил великолепната архитектура на сградите покрай Сена, но днес очите му почти не се отделяха от огледалото за обратно виждане.
Реши да изостави колата на някой голям обществен паркинг: с малко повече късмет щяха да минат дни, преди да я открият.
Зави по Рю де Риволи и пред очите му изникнаха дълги многоцветни знамена. Едва ли можеше да избере по-подходящо място, защото беше уверен, че ще е пълно с чуждестранни коли.
Спря колата в най-отдалечения край на площада. Изяде последното парче сирене и я заключи. Отправи се към изхода и чак тогава забеляза, че изглежда просто смешен в очите на шляещите се туристи, облечен в тясното палто, за което съвсем беше забравил. Реши да се върне и да хвърли палтото в багажника. Бързо го съблече и го сгъна на четири.
Беше само на няколко метра от колата, когато видя младия полицай. Той оглеждаше номерата и повтаряше буквите и цифрите по радиостанцията си. Без да сваля поглед от него, Адам бавно заотстъпва. Само още шест-седем крачки — и щеше да се изгуби в тълпата.
Пет, четири, три, две, отстъпваше той, докато полицаят продължаваше да говори по станцията си. Само още една крачка…
— Alors!32 — изкрещя някаква дама.
Адам я беше настъпил.
— Много съжалявам — каза инстинктивно Адам на родния си език.
Полицаят веднага вдигна глава и се взря в Адам, а после извика нещо в радиостанцията и хукна към него.
Адам хвърли кафявото палто, бързо се обърна, като едва не събори жената, и хукна към изхода. Паркингът беше пълен с туристи, дошли да се насладят на Лувъра, и Адам не можеше да тича бързо през гъстата тълпа. Вече беше стигнал изхода, когато чу полицейската свирка само на няколко крачки зад себе си. Мина тичешком през някаква арка и излезе на голям площад.
В същото време втори полицай го наближаваше отдясно и той нямаше друг избор, освен да избяга нагоре по стъпалата пред него. Като ги изкачи, се обърна и видя, че го преследват наблизо и трима други полицаи. Спусна се през летящата врата и мина покрай група японски туристи, заобиколили статуята на Роден в коридора. Продължи покрай изненадания разпоредител и хукна нагоре по дългата мраморна стълба.