— Monsieur, monsieur, votre billet?33 — чу да викат зад него.
В края на стълбището зави надясно, прекоси тичешком специалната изложба на модерните художници Полък, Бейкън и Хокни и се озова в залата на импресионистите — Моне, Мане, Курбе, като отчаяно търсеше откъде да излезе. Продължи през залата с картини от осемнадесети век — Фрагонар, Гоя, Вато — все още нямаше никакъв изход. Мина през една голяма арка и се озова в залата с картини от седемнадесети век — Мурильо, Ван Дайк, Пусен — навсякъде хората откъсваха очи от картините и търсеха причината за настаналата суматоха. Адам продължи да бяга и се озова сред картини от шестнадесети век — Рафаел, Караваджо, Микеланджело — изведнъж осъзна, че му остават да премине само още две зали.
Дясно или ляво? Избра дясно и влезе в огромна квадратна зала. Имаше три изхода. Той намали за секунди скоростта, за да реши кой ще е най-добър, и изведнъж осъзна, че залата е пълна с руски икони. Спря се до една празна витрина.
„Nous regrettons que ie tableau soit soumis a la restauration=“34
Първият полицай вече влезе в голямата зала и беше само на няколко крачки зад Адам, когато той се втурна към отсрещния изход. Оставаха му само два отворени изхода, трябваше да избере единия. Зави надясно и видя друг полицай да се спуска право към него. Наляво: още двама. Пред него — още един. Адам спря насред залата с иконите в Лувъра с вдигнати ръце. Беше заобиколен от полицаи с извадени пистолети.
Деветнадесета глава
Сър Морис вдигна телефона на бюрото си.
— Спешен разговор от Париж, сър — каза секретарката му.
— Благодаря, Теса.
Той слушаше внимателно и си превеждаше наум вълнуващата новина.
— Merci, merci! — каза сър Морис на колегата от френското външно министерство. — Ще се свържем пак с вас, веднага щом направим необходимите приготовления, за да го приберем. Но засега, моля, не го изпускайте от очи. — Сър Морис слушаше известно време мълчаливо, после каза: — Ако носи някакви вещи у себе си, моля, заключете ги на охранявано място.
Секретарката му стенографираше всяка дума от разговора — както бе постъпвала винаги през последните седемнадесет години.
Полицаите му сложиха белезници и го съпроводиха до чакащата кола. После той изведнъж откри, че започват да се държат спокойно, дори приятелски. Натикаха го на задната седалка заедно с прикования към него полицай. Той забеляза, че както отпред, така и отзад, има по една полицейска кола. Два мотоциклета съпровождаха отстрани малката автоколона. Адам се почувства повече като царска особа, отколкото като престъпник, търсен за две убийства и две кражби на коли, който се движи с чужда легитимация. Беше ли възможно някой най-после да е открил, че е невинен?
Щом пристигнаха, веднага му наредиха да изпразни всичките си джобове. Един ръчен часовник, една ябълка, четиридесет лири в пътнически чекове, осем франка и британски паспорт на името на Дъдли Хулм. Полицейският инспектор любезно го помоли да се съблече по бельо. Беше му за втори път днес. Адам се подчини и инспекторът провери внимателно всеки джоб на блейзъра, дори подплатата. Изражението му подсказваше недвусмислено, че не е открил каквото търси.
— Носите ли нещо друго? — попита бавно инспекторът на идеален английски.
„Дяволски глупав въпрос — помисли си Адам. — Сам можеш да видиш.“ И отговори само:
— Не.
Инспекторът провери още веднъж блейзъра, но не откри нищо ново.
— Облечете се — каза рязко той.
Адам си облече ризата, сакото и панталоните, но инспекторът задържа вратовръзката и връзките на обувките му.
— Всичко ще ви бъде върнато, когато ви освободим — обясни той.
Адам кимна и нахлузи обувките си. Хлопаха му. Придружиха го до една малка килия на същия етаж и го заключиха сам. В центъра й имаше малка дървена маса с два дървени стола един срещу друг. В ъгъла забеляза единично легло със стар матрак. Не би оприличил стаята точно на килия, защото не се виждаха решетки дори на единствения малък прозорец.
Съблече сакото си, метна го на стола и се отпусна на леглото. Отчете, че все пак е нещо по-добро от местата, на които беше спал през последните две нощи. Възможно ли беше да са изминали само две нощи, откакто спа в хотелската стая на Робин в Женева?