Мими Лат
Опасно съдружие
Посвещава се на Сюзан, Сара и Бети — три смели жени, които танцуваха под звуците на собствената си музика.
1
Ребека Браунстейн Морланд танцуваше със съпруга си Райън. Музиката се изпълняваше от шестчленен оркестър, заел място върху най-горната палуба на огромната моторна яхта „Майорка“. Светлинните гирлянди над палубата хвърляха разноцветни отблясъци върху мастиленосинята вода и придаваха на атмосферата нещо особено тайнствено. Нощта току-що се бе спуснала. Зад рамото на Райън се появиха първите светлини на Санта Моника, които обаче бързо започнаха да избледняват. Това се дължеше на движението на яхтата, която напредваше по средата на канала Сан Педро, оставяйки далеч назад вълноломите на Марина дел Рей и калифорнийския бряг.
Ребека бе обзета от чувство на блажено спокойствие. Отпуснала се в ръцете на Райън, тя се чувстваше добре, а водната шир я накара да забрави неприятностите от последните три седмици и да си представи, че животът й е безметежен.
Огледа се. Приемът, на който присъстваха, трябваше да осигури средства за предизборната кампания, затова тук можеха да се видят най-влиятелните хора на щата. Мъжете изглеждаха добре в тъмните си вечерни облекла, а жените придаваха кралски блясък на събитието с фантастичните си бални рокли и скъпи бижута.
Зърна внушителната фигура на Брандън Тейлър, който си пробиваше път по палубата и поздравяваше гостите. Той беше старши партньор и изпълнителен директор на „Тейлър, Денисън и Евънс“ — юридическата кантора, в която Райън наскоро стана съдружник. Известен юрист и потомък на двама сенатори на САЩ, Тейлър бе кандидат на своята партия за предстоящите парламентарни избори. До този момент нямаше сериозен противник в политическите среди, но все пак искаше да е сигурен, че такъв човек изобщо няма да се появи, особено пък ако това е милионерът Пол Уърлингтън — собственикът на този внушителен плавателен съд.
Ребека отметна назад буйната си червеникава коса и се притисна към съпруга си.
— Обичам те — прошепна й той, а дъхът му опари бузата й.
— И аз те обичам — отвърна тя.
Музиката спря, двамата напуснаха дансинга и Райън започна да се оглежда. На Ребека не убягна тревогата в очите му. Той беше привлекателен мъж. Тя много харесваше момчешкия начин, по който чупливата руса коса падаше над челото му. Но тази вечер лицето му беше уморено и напрегнато. В сините му очи липсваха обичайните дяволити пламъчета.
Райън се облегна на перилата и заоглежда присъстващите. Висок, мускулест, той се отпусна така, сякаш всичкият въздух бе излетял от гърдите му. Тази вечер съвсем не изглеждаше по-млад от своите тридесет и пет години.
— Уморен си — нежно промълви Ребека.
На устните му се появи познатата леко цинична усмивка, която я бе запленила още при първата им среща. Въпреки че беше отслабнал и бледото му лице излъчваше умора, той отново се превърна в мъжа, в когото бе влюбена до полуда.
Но защо всичко така внезапно се промени?
Само допреди три седмици животът им изглеждаше чудесен. Влюбени един в друг, те решиха да имат дете. В професионално отношение и пред двамата се очертаваха големи перспективи. На двадесет и девет годишна възраст Ребека заемаше отговорен пост в една солидна адвокатска кантора, която обслужваше хора с ниски доходи. А Райън, който винаги бе мечтал за политическа кариера, с огромно въодушевление прие предложението на Брандън Тейлър да оглави предизборния му щаб. Двамата често се удивляваха от факта, че единствените им спорове не засягат различията в религиозното им възпитание (които никога не им бяха създавали проблеми), а са свързани с политиката. Тя беше привърженик на Демократическата партия, а той — на Републиканската. После внезапно нещо се случи и животът й се превърна в кошмар…
През последните месеци Райън не можеше да спи нощем, а през деня или мълчеше, или внезапно изпадаше в гняв. Беше ясно, че нещо го измъчва, но отказваше да го сподели с нея. Споменаваше само, че имал неприятности в работата. През двете години на брака им те винаги бяха споделяли служебните си проблеми — разбира се, без онези подробности, с които биха нарушили адвокатската етика. Но сега беше друго — Райън криеше нещо от нея и това си личеше по очите му. А тя реши да научи какво е то, за да може да му помогне…
Той започна да рови из джобовете си за цигари.
— Нали реши да не пушиш, докато се опитваме да направим бебето? — попита тя със закачлива усмивка.
— Ох, скъпа, моля те — въздъхна той и измъкна една цигара от пакета. — Опитвам се да пуша само по две на ден!