Выбрать главу

— Я не се прави на много умен, Джон! — почервеня от гняв Брандън. — Добре знаеш, че не правя такова предложение! И мога да те уверя, че съответните власти бързо ще открият дали Райън се е самоубил, или всичко е един нещастен инцидент. Искам да кажа, че за всички нас ще е по-добре, ако това наистина е инцидент. А и защо трябва да измъчваме допълнително Ребека?

Джон не издържа на пронизителния му поглед и отмести очи.

— А не смяташ ли, че за нея е по-добре да знае истината?

— За нея ще е достатъчно трудно да приеме смъртта на мъжа си — прогърмя Брандън, после се овладя и бързо добави: — Ако е мъртъв, разбира се…

Младият мъж пое дълбоко дъх. Това, което възнамеряваше да каже, неминуемо щеше да предизвика гневното избухване на вуйчо му.

— Страхувам се, че нямаме избор — промърмори.

— Защо? — остро го погледна Брандън.

— Защото вече позвъних в полицията и им съобщих какво съм намерил. Те всеки момент ще дойдат.

4

Ребека замаяно приемаше и изпращаше доброжелателите, които се стичаха в къщата й като пълноводна река. Но времето летеше, а новини за Райън нямаше. Започна да я обзема отчаяние. В един момент видя детектив Соловски да слиза от спрялата на улицата кола, скочи и изтича да отвори вратата.

— Открихте ли го?

— Още не — поклати глава тя и прекрачи прага.

Раменете на Ребека се отпуснаха, в гласа й се появи гняв и отчаяние.

— Защо всичко става толкова бавно?

— Правим каквото можем, но океанът е голям — тихо отвърна другата жена. — В търсенето са включени катери, самолети и хеликоптери.

— Ами ако е успял да доплува до брега и сега лежи някъде там, напълно изтощен и безпомощен?

— Болниците са уведомени, а пътната полиция проверява крайбрежната ивица, особено местата със скали и пещери. — Окуражително й се усмихна: — В издирването са включени големи сили…

— Може би се е ударил при падането, може би е получил амнезия…

— И това е взето под внимание — увери я Соловски.

— От някой кораб може би са го забелязали — продължаваше младата жена, твърдо решена да намери логично обяснение за изчезването на Райън. — И може би вече са го прибрали…

— Уведомени са всички пристани.

— Очевидно това не е достатъчно! — изгуби търпение тя. Не я интересуваше дали говори грубо или не, просто искаше съпруга си.

— Разбирам какво изпитвате — тихо промълви другата жена.

— Трябва да го открият, трябва! — Гласът й потрепери, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

Соловски кимна, пристъпи към прозореца и надникна навън.

— Госпожо Морланд, сутринта отидох в службата на съпруга ви и говорих с неговите партньори… — Замълча за момент, търсейки най-подходящите думи, после тихо добави: — Открили са бележка, в която той пише, че възнамерява да се самоубие…

— Не! — Ребека застина, парализирана от острата болка, която изпита. — Аз го познавам най-добре, той никога не би се самоубил!

— В бележката пише, че…

— Не ме интересува какво пише, той никога не би сторил подобно нещо! — С усилие успя да прогони паниката си и добави: — Дайте да я видя!

— Прибрана е като улика, ще ви покажа фотокопие — отвърна детективката и извади лист от чантата си.

Ребека му хвърли един поглед и вдигна глава.

— Няма подпис! Откъде сте сигурни, че е писана от съпруга ми?

— Според двама от партньорите му — Джон Евънс и Брандън Тейлър, почеркът прилича на неговия.

— Какво означава „прилича“? Аз самата изобщо не съм убедена, че това е почеркът на Райън! — Вече почти крещеше: — А не ви ли се струва странно, че е оставил предсмъртно писмо в службата, а не у дома си? — Отново погледна написаното. — Настоявам тази бележка да бъде проверена от графолог и експерт по дактилоскопия!

— Вижте какво, госпожо Морланд…

— Изслушайте ме, детектив Соловски! — спря я с повелителен жест тя: — Вие не познавате нито мен, нито съпруга ми. Заедно сме вече три години и много се обичаме, напоследък дори правим опити да имаме дете…

— Съжалявам — прошепна Соловски.

Ребека продължи с блеснали очи и поруменели бузи, твърдо решена да обясни на тази полицайка, че Райън никога не би посегнал на живота си.

— Снощи на яхтата той ме попита дали не съм бременна, макар прекрасно да знаеше, че още е рано… Вие как мислите — дали един мъж, който очаква дете, ще скочи от някаква яхта, за да сложи край на живота си?