— Не знам как стана, шефе — въздъхна кльощавият. — В един момент тя изглежда кротка и напълно предадена, тъй като съм я наказал по подходящ начин, но в следващия изведнъж скача от колата и започва да се търкаля по банкета. Трябваше ми малко време, за да направя кръг и да се върна на мястото, но тя вече беше изчезнала… Момчетата продължават да претърсват околността, но един господ знае накъде е хукнала.
— Къщата й?
— Съмнявам се, че ще се появи там, шефе. Но все пак пратих Кевин да провери… Колата й също е под наблюдение.
— Не мисли за нея! — сопна се Холмс. — Тя явно е по-умна от вас. Вместо това разпределяй хората си и ги прати на най-вероятните места, на които може да се появи. Например онази малка мексиканка от юридическата кантора.
— Вече сме сложили човек пред дома й — отвърна Ъруин.
Холмс все още не можеше да повярва в лошия си късмет. Всичко можеше да отиде по дяволите само защото някаква глупава кучка се прави на мъж! О, тя ще съжалява, горчиво ще съжалява, че не се вслуша в съветите му! В момента, в който тези типове я спипат (а те непременно ще я спипат), няма да има време дори да си каже молитвата!
— Взех дискетата — рече кльощавият и бръкна в джоба на якето си.
— Дай я! — протегна ръка Холмс.
— О, взех и още нещо — добави Ъруин. — Може да се окаже важно… — Пликът от шкафчето на Райън във фитнес центъра премина в ръцете на Холмс.
Домакинът бързо прегледа документите. Отначало не разбра нищо, после се ухили и доволно изръмжа.
— Това вече е нещо друго!
Ребека напусна мотела и се насочи към Сенчъри Сити. Избягваше уличните лампи, движеше се в сянката на дърветата и околните сгради. Ужасена от мисълта, че всеки момент ще я настигне някой с пистолет в ръка, постоянно се озърташе. Дали онзи кльощавият вече не бе по следите й?
Контузиите не й позволяваха да бърза. Стори й се, че измина цяла вечност, преди пред очите й най-сетне да се появи търговският център на Сенчъри Сити. Магазините бяха затворени, но фоайетата на киносалоните още светеха, работеха и няколко ресторанта. Общо взето, мястото беше зле осветено и почти пусто. Нервността й се засили, но се налагаше да прекоси малкия площад.
Продължаваше да се озърта, докато преминаваше през площада. Изведнъж усети погледа на някаква странно облечена жена и сърдито сбърчи вежди. Жената й обърна гръб, тя пак се озърна и усети как кожата й настръхва. Тази тук като нищо може да се окаже един от преследвачите й, а другите да са някъде отзад и да се правят на разсеяни… Ускори крачка, зави зад ъгъла и хлътна в сянката на голямо тропическо растение, поставено в саксия. Искаше да види дали жената няма да я последва…
„Държиш се глупаво — рече си след известно време. — Жената те зяпаше просто защото лицето ти е като на боксьор след тежък мач…“ Изчака още малко, после се насочи към ескалаторите, които водеха към подземния паркинг.
Постоянно се озърташе. Имаше чувството, че кльощавият всеки момент ще се появи отнякъде. Най-сетне се озова долу, сърцето блъскаше в гърлото й. Прекоси просторния паркинг, огледа се за последен път, после започна да изкачва рампата.
Озовала се навън, тя прекоси улицата и тичешком се насочи към развлекателния център на АБС. Този път не се огледа, а побърза да хлътне в следващия подземен паркинг. Тук се помещаваше театър „Шуберт“, останалата част от комплекса бе заета от два небостъргача с офиси, няколко ресторанта и кина. Обикновено центърът опустяваше малко след последното представление на театъра.
Огромният паркинг беше най-голямото покрито съоръжение в Южна Калифорния и стигаше чак до символа на Сенчъри Сити — двете кули-близнаци. По това време на нощта бетонният бункер изглеждаше напълно пуст и опасен. Ребека потръпна от напрежение, преодоля болките си и закрачи.
До слуха й достигна далечен вой на сирена, който бързо заглъхна. Ако някой я нападнеше тук, сигурно щяха да открият тялото й чак сутринта. Дочу стъпки, приклекна зад най-близката кола и затаи дъх.
Стъпките приближаваха. По гърба й отново се плъзна тънка струйка пот. „Господи, моля те, помогни ми! — отправи безмълвна молитва тя. — Дано това не се окаже онзи ужасен човек, или някой от съучастниците му!…“