Между колите се появиха двама младежи, облечени в дънки и кожени якета. Ребека разбра, че са се доближили до нея приклекнали, скрити зад редиците от коли. Дали работеха за кльощавия? Отвори уста и изпищя, макар да беше сигурна, че няма кой да я чуе…
29
Даяна и Пол Уърлингтън даваха прием за лидерите на Републиканската партия в Калифорния. Всичко вървеше отлично. Въпреки късния час на дансинга имаше немалко двойки. Изправена на просторната тераса, където бяха подредени двадесетина маси с чудесен изглед към Нюпорт Бей, Даяна изпитваше дълбоко задоволство. Притворила очи, тя си представяше как някой ден ще дава такива приеми в Белия дом и я обземаше приятна възбуда.
— Извинете, госпожо — наруши уединението й икономът. — На телефона чака един човек, който настоява да говори с вас.
Тя се намръщи. Прислугата много добре знаеше, че не бива да я безпокои по време на подобни събития.
— Кажи му да се обади по-късно! — отсече с нетърпящ възражение тон тя.
— Вече се опитах, госпожо, но той настоява и твърди, че става въпрос за нещо много важно… — Поколеба се за миг, после с объркано изражение на лицето добави: — Не съм много сигурен, но май спомена за визоновото ви палто…
Даяна веднага разбра за кого става въпрос. Холмс знаеше, че трябва да внимава, особено след последния им разговор. Тя го бе предупредила, че Пол подозира нещо и трябва да бъдат много предпазливи.
С нарастваща тревога се запита какво може да го е принудило да я търси тук, по това време. Огледа се за Пол, въздъхна с облекчение, като го видя чак в другия край на терасата, и кимна:
— Добре, ще се обадя…
Когато пое слушалката, ръката й трепереше.
— Ало…
— О, Даяна! — възкликна Холмс. — Как си, скъпа?
— В момента давам прием за около двеста души и вдигам слушалката само защото разбрах, че става въпрос за нещо важно! — Дори не направи опит да прикрие недоволството си.
— Извинявам се — засмя се той. — Но научих нещо толкова хубаво, че нямам търпение да го споделя с теб!
— Казвай, защото трябва да се връщам — нетърпеливо го подкани.
— Току-що получих един изключителен документ!
— Виж какво, Максуел! — окончателно изгуби търпение Даяна. — Защо реши да ми говориш за някакви документи точно когато къщата ми е пълна с гости?
— Защото този документ ще те заинтересува — отвърна Холмс. — Мисля, че вече зная защо твоят мил съпруг упорито отказва да те чука…
— Добре, казвай! — отвърна силно заинтригувана. Същевременно изпитваше и страх.
— Става въпрос за един акт за раждане…
— Какъв акт? В домашния ми сейф имам два такива — моят и на Пол… Ако си забравил, те са нужни при издаването на всеки паспорт.
— Става въпрос за един по-друг акт за раждане — продължаваше да я дразни любовникът й. — Онзи, който родителите на съпруга ти са получили при осиновяването. Оригинал, без никакви печати…
„Откъде Холмс се е сдобил с този документ?“ — учуди се Даяна.
— Добре де, какво толкова странно пише вътре? — попита тя.
— Май е по-добре да седнеш — предложи с леко злорадство в гласа той.
— Благодаря, и така ми е добре.
— Все пак си помисли…
— Добре де, седнах… — Преглътна няколко пъти, за да се овладее. — Сега би ли ми казал за какво става въпрос?
Мъжът направи кратка пауза и после тържествено заяви:
— Във въпросния документ пише, че истинската майка на съпруга ти е била негърка.
„Това е невъзможно!“ — пребледня Даяна. Но веднага се овладя.
— Трябва да е някаква грешка — подхвърли уж с безразличие. — В копието, което притежаваме ние, не пише нищо такова. А доколкото съм запозната със закона, подобен пропуск е немислим при процес за осиновяване.
— Може би осиновителите не са се тревожили от това — отвърна Холмс. — А може би умишлено са пропуснали въпросния текст — разбира се, срещу съответното заплащане. Но едно е сигурно — мъжът ти никак няма да е щастлив, ако тази новина стане обществено достояние. Ами ако се окаже, че в организма му преобладават майчините гени? Представяш ли си какъв скандал ще предизвика това във вашите кръгове?
Стаята се завъртя пред очите на Даяна, за миг изпита чувството, че ще повърне. Нима това е истина? Нима по тази причина Пол не желаеше деца? Затова ли избягваше всякакви интимни контакти с нея?
— Там ли си? — обади, се Холмс.
— Да — прошепна тя.