— Помислих, че си припаднала…
Шеговитият му тон започна да я плаши.
— Как мислиш да използваш тази информация, Максуел? — рязко попита и затаи дъх.
— О, не знам… Мисля, че трябва да обсъдим това при следващото ти посещение с визоновото палто… — Този път той открито се изсмя. — А сега можеш да се връщаш при гостите си. По-късно пак ще поговорим за това…
През прозореца видя, че прислугата е започнала да поднася последните коктейли. Всичко изглеждаше съвсем същото, но тя вече бе убедена, че нищо няма да е както преди…
Ако не беше малкото недоразумение, наречено Ребека Морланд на свобода, Максуел Холмс би имал всички основания да бъде щастлив.
Докато обикаляше из солариума си, той мълчаливо проклинаше младата жена. Това помещение беше неговото убежище. Тук имаше чувството, че е като някогашните плантатори от Юга, заобиколен от стотици роби, готови да изпълнят всяко негово желание. И робите ще я открият, няма начин да не я открият! Добре поне, че вече не разполага с дискетата…
Тръсна глава и вдигна слушалката. Трябваше да свърши и още една работа.
След няколко сигнала се обади Брандън Тейлър:
— Ало?
— Аз съм — рече Холмс. — Изглежда те събудих…
— Не си — мрачно отвърна той. — Седя си тук и разсъждавам…
— Можеш да се отпуснеш, имам добри новини за теб.
— Какви новини?
— Мисля, че открих вълшебната стрела, която ще те отърве от опасния съперник Пол Уърлингтън.
В слушалката се разнесе рязък звук, почти изхълцване.
— Какво имаш предвид?
Разказа му какво беше открил за Уърлингтън.
— В момента, в който разбере, че притежавам всичко това, той сам ще се откаже от надпреварата — заключи. — А ние великодушно ще му позволим да се измъкне с някой благовиден предлог, например влошено здравословно състояние.
— Как се добра до този документ? — попита Брандън.
— О, да речем, че го получих от милостивите ангели… — Холмс помълча, после подхвърли: — Но какво има? Мислех, че ще затанцуваш от радост!
— Нищо. Предполагам, че не съм добре. Май ме е пипнал някакъв грип.
— Лошо — цъкна с език събеседникът му. — Исках просто да ти кажа, че няма от какво да се безпокоиш. Сега вече можеш да си сигурен, че ще спечелиш не само предварителните избори…
Беше изключително доволен. Брандън ще му бъде благодарен до гроб. А какво по-хубаво от това да си имаш свой сенатор във Вашингтон? Сега оставаше да спипа онази кучка Морланд и всичко щеше да бъде наред!
Брандън Тейлър остави слушалката и се замисли. Новината, която току-що му съобщи Холмс, би трябвало да го направи щастлив, но вместо това той се почувства зле. Беше убеден, че цената на този компромат за Уърлингтън ще бъде ужасно висока. Максуел Холмс никога не вършеше безплатни услуги, а той му беше продал душата си. Мечтата му да стане следващият сенатор от Калифорния бе на път да се сбъдне, но на каква цена?
Внезапно му хрумна, че Райън сигурно бе открил абсолютно същата информация. Сега вече разбираше неохотата му да се рови в миналото на Уърлингтън. Стана му още по-тъжно, като си даде сметка, че съдружникът му не е споделил нищо с него, тъй като се е опасявал от желанието му незабавно да се възползва от информацията. Но тук не е бил прав… Защото Брандън никога не би използвал такъв компромат. За съжаление това не се отнасяше за Холмс…
Спомни си последния разговор с Ребека и отново се запита дали е постъпил правилно. Ако беше казал на Холмс за писмото на Райън Морланд до съпругата му, това би означавало собственоръчно да подпише смъртната присъда на младата жена. Следователно трябваше да се опита да я открие и да я убеди да не използва материалите, попаднали в ръцете й. Те просто не струваха колкото живота й…
Изведнъж всичките му мечти загубиха своята привлекателност, в устата му се появи горчив вкус.
След като нададе пронизителен писък, Ребека остана на мястото си, неспособна дори да помръдне. Двамата младежи спряха.
— Хей, госпожо — вдигна ръце единият. — Няма да ви сторим нищо лошо. Тук сме, за да ви отведем при Хуан…
Тя се опита да види дали имат оръжие.
— Защо е изпратил вас?
— Искаше да е сигурен, че сте сама. Това е всичко.
— Въоръжени ли сте?
— Не.
Ушите й изведнъж писнаха от пронизителното скърцане на автомобилни гуми. Дали беше човек, от когото би могла да получи помощ, или съучастник на тези двамата? Колата очевидно се изкачваше по серпантините към горните етажи.