— Признавам, че това е малко вероятно, но все пак…
— Елате — прекъсна я. — Ще ви покажа стаята, която сме подготвили за бъдещото си дете.
Хвана я за ръката и я поведе към вратата в дъното на просторния хол. Искаше тази жена да бъде стопроцентово сигурна, че никой не е познавал Райън по-добре от нея.
Застана на прага на уютната стая със златистобели стени и изведнъж й се зави свят. Спомни си всички странности напоследък в поведението на Райън: мълчанието му, отчаянието в очите му. Нима действително е мислел да сложи край на живота си? Възможно ли е тя да е била толкова сляпа? Не! Той никога не би сторил подобно нещо! Всеки момент ще се появи у дома и кошмарът ще свърши!
— Много е приятна — промълви с леко притеснение Соловски, оглеждайки недовършената стая.
— Съпругът ми винаги е твърдял, че самоубийството е присъщо на страхливците. Баща му починал, когато е бил десетгодишен… Един ден се върнал от училище и открил майка си в безсъзнание. Неспособна да се пребори с мъката, тя се нагълтала с хапчета… Успели да я спасят, но постъпката й оставила дълбок отпечатък в съзнанието му. Никога не би постъпил по същия начин спрямо собственото си дете!
Соловски се обърна и се отправи към вратата. Проговори едва когато се озова в хола:
— Трябва да тръгвам… Ще ви се обадя веднага щом научим нещо ново.
Ребека я изпрати до изхода и безсилно се отпусна на близкия стол. Защо никой не разбира, че Райън не би посегнал на живота си? В това тя беше абсолютно убедена. Започна да й се струва, че зад тази история се крие нещо друго. Може би е отвлечен за откуп, може би всеки момент ще се получи съответното съобщение… Имаше и други възможности, но тя не искаше да мисли за тях. Възможности, които противоречаха на твърдото й убеждение, че съпругът й е все още жив…
Влезе в спалнята да смени дрехите си и забеляза куфарчето на Райън до вратата на гардероба. Явно го беше оставил тук, когато се е преобличал за приема. Ами ако вътре има и друга бележка, предназначена за нея? „Хайде, отвори го — рече си. — Докажи за последен път на себе си и на другите, че Райън никога не би се самоубил…“
Клекна пред куфарчето, положи го на пода и внимателно натисна ключалките. Нищо. Куфарчето беше заключено. Каква ли бе комбинацията? Почти всичките й познати използваха рождените си дати, защото те най-лесно се помнеха. Нагласи цифрите според рождената дата на Райън, но не се получи. Опита датата на сватбата им. Пак нищо. „Какво друго? — възбудено се запита тя. — Може би моят рожден ден?“ Завъртя цифрите на съответната комбинация и се чу меко изщракване. Стана й приятно, че мъжът й бе избрал нещо лично нейно. От вътрешността на куфарчето я лъхна миризма на кожа, примесена с аромата на неговия одеколон. Зави й се свят, изпита чувството, че Райън всеки момент ще я вземе в прегръдките си.
Успя да се овладее и започна да преглежда съдържанието на куфарчето. Няколко плика от дебела кафява хартия съдържаха материали, свързани с предизборната кампания на Тейлър. На дъното лежеше папка с надпис „Райън Морланд, лични“, пулсът й моментално се ускори. Вътре откри копие на писмо до някаква застрахователна компания с молба за различните видове застраховки, както и рекламни брошури. Преди няколко месеца й бе споменал, че иска да си направи застраховка „Живот“. Това стана след решението им да си имат бебе, но Ребека не го прие на сериозно.
В продължение на няколко безкрайно дълги секунди тя обмисля евентуалните последици от това писмо. Не, не може да бъде… Въпреки контактите си със застрахователната компания Райън не би могъл да планира това, което се случи… Не би могъл да й стори подобно нещо, особено когато се надяваха на дете… Давайки си сметка как детективите ще възприемат тази информация, тя бързо премести папката в чекмеджето на скрина.
Въздъхна с облекчение, защото прощално писмо все пак нямаше. Пръстите й механично опипаха дъното на куфарчето, просто за всеки случай. Откри кибрит и няколко кламера, а после видя малката цепка горе вляво. Платът беше леко издут, сякаш Райън бе скрил нещо под него…
Пое дълбоко дъх и дръпна. В ръцете й се озова малка банкова книжка, в която бяха отбелязани няколко вноски на значителни суми, впоследствие изтеглени. Моментният баланс сочеше нула, а самата книжка беше открита преди около две години. На първата страница бе изписано името на титуляря на сметката, някой си Ърл Андърс. „Кой ли е този човек? — запита се Ребека. — И какво търси спестовната му книжка в куфарчето на Райън?“ След кратък размисъл книжката също отиде в чекмеджето на скрина при папката…