— Рано тази сутрин Даниел ми позвъни и ми каза за вас. За съжаление баща му е получил удар и той замина за Ню Йорк. Оттогава насам правя непрекъснати опити да се свържа с вас.
— Защо? — попита тя, обзета от огромно облекчение.
— В самолета Даниел прослушал секретаря си и чул посланието, което сте му оставила. Позвънил ми веднага, но аз не си бях у дома. По-късно проверил секретаря си още веднъж и посланието ви вече го нямало. Това го накарало да изпита сериозни притеснения, помислил, че ви се е случило нещо…
— И наистина ми се случи — отвърна Ребека, после попита: — Сигурна ли е линията, по която разговаряме?
— Би трябвало — отвърна Макензи. — Кажете къде сте и аз ще дойда да ви взема. Тогава ще говорим…
Тя се поколеба за миг, после тръсна глава. Все пак трябваше да се довери на някого.
— Намирам се в един мотел в Литъл Санта Моника. Между другото, бихте ли донесли превързочни материали?
— Какво ви се е случило? — загрижено попита мъжът.
— Скочих в движение от една кола — промълвя тя и докосна пулсиращото си рамо.
— Съдейки по гласа ви, май се нуждаете от лекар — рече Макензи.
— Благодаря — прошепна Ребека.
Лекарят каза, че трябва да направи снимка на рамото й, но тя искаше да изчака, и той се принуди само да го обездвижи. После почисти раните и охлузванията, превърза най-дълбоките от тях и й даде болкоуспокояващи.
Когато той си тръгна, Ребека започна да разказва. Джак зададе няколко въпроса, после набра номера на Даниел в Ню Йорк и я помоли да повтори всичко и на него.
Даниел също зададе няколко въпроса, после я помоли да предаде слушалката на Джак. Следователят кимна няколко пъти, каза „да“ и отново направи знак на Ребека.
— Решихме, че е време да се обърнем към ФБР — съобщи й Даниел. — Джак има един приятел в тамошното бюро, ще говори с него. После, ако всичко е наред, ще те заведе да дадеш показания. Какво ще кажеш?
— Този план ми се струва добър — отвърна тя, благодарна за помощта.
Джак я предупреди да заключи след него и да не отваря на никого. Обеща да се обади скоро.
Ребека взе душ и изми косата си, после облече чистите джинси и тениска.
Хвърли неспокоен поглед към Джак. Намираха се в една от заседателните зали на централата на ФБР в Лос Анджелис и чакаха приятеля му. Слънцето залязваше и последните му лъчи позлатяваха върховете на дърветата.
— Благодаря, че сте с мен — промълви тя.
Той само се усмихна и кимна.
Вратата се отвори и в помещението влезе строен млад човек с кестенява коса и сериозно лице.
— Госпожо Морланд, аз съм специален агент Рой Конърс — представи се той.
Говореше с лек западняшки акцент и изглеждаше прекалено млад за отговорния пост, който заемаше. Но след като Даниел и Джак имаха доверие на този човек, тя също трябваше да му се довери. Стиснаха си ръцете.
— Джак ми разказа за премеждията ви — започна Конърс. — Но все пак бих искал да чуя всичко от вас. Така ще мога да ви задавам и някои въпроси. — Усмихна се и покрай сините му очи се появиха ситни бръчици. — Но преди да започнем, искам да изясня един въпрос: наистина ли познахте човека, който ви нападна?
— Да. Немного отдавна го видях в дома на Максуел Холмс. Успях да запиша и регистрационния номер на колата му.
— Вече го получихме от Джак — кимна той. — В момента го проверяваме. А вашето потвърждение означава ли, че ще го познаете?
— О, да — неволно потръпна тя. — Никога няма да забравя лицето на този човек!
Същия следобед Даяна Уърлингтън вдигна глава и в очите й се появи учудване. По моравата откъм пристана се приближаваха двама приятни на външен вид мъже — подстригани, избръснати и облечени в костюми. „Кои са те, как са влезли в имота?“ — запита се тя. Малко по-късно икономът ги представи като агенти на ФБР, които желаят да говорят с нея.
Дланите й изведнъж овлажняха. Защо ФБР проявяваше интерес към нея? Трябваше ли да повика адвоката си? Той положително щеше да знае как да постъпи.
Не предприе нищо. Усещаше, че това посещение има някаква връзка с Максуел Холмс. В такъв случай се налагаше да забрави за адвоката си. Той без съмнение щеше да уведоми Пол, а това не трябваше да става. Особено сега, след ужасния скандал, от който и двамата все още не се бяха възстановили. „Ще се оправям сама“ — въздъхна тя и излезе на терасата.
— Госпожо, ние сме специални агенти Рой Конърс и Джак Бъртън.