— По всичко личи, че Даяна Уърлингтън е хранела сериозни амбиции по отношение на мъжа си — въздъхна агентът. — Мечтаела е за Сената, вероятно и за Белия дом… Привържениците му са главно сред крайните консерватори, които са твърди противници на аборта. И недвусмислено са им дали да разберат — както на Пол Уърлингтън, така и на жена му, че ще оттеглят подкрепата си в момента, в който открият някакви скелети в гардероба… — Замълча за момент, после добави: — Естествено, двойката категорично отрича за подобна възможност, но госпожа Уърлингтън си има една малка тайна — правила е аборт. Това се е случило още преди да срещне съпруга си, но тя не му казва нищо, тъй като отлично знае мнението му по този въпрос…
Ребека слушаше напрегнато.
— И Максуел Холмс е открил тайната й, така ли? — попита тя. — Но как?
— Холмс е от хората, които обичат да разкриват чуждите тайни и да ги използват — мрачно се усмихна Конърс. — Години наред до нас достигат слухове, че изнудва хората и благодарение на това е натрупал цяло състояние, но нямахме конкретни доказателства…
— Ох! — въздъхна Ребека, замаяна от тези разкрития.
Той продължи:
— Холмс казва на госпожа Уърлингтън, че помогнал на някакъв лекар-алкохолик да не го лишат от правото да практикува професията си, срещу което години наред получава пари. Един ден, малко след като Пол Уърлингтън се включва в предизборната надпревара и вестниците започват да публикуват снимки на щастливото семейство, въпросният доктор разпознава Даяна. Моментално съобразява, че това ще сложи край на изнудването, и предлага на Холмс документацията по аборта на госпожа Уърлингтън срещу свободата си.
— Господи! — въздъхна Ребека. — Изнудвал е Даяна Уърлингтън, изнудвал е Брандън Тейлър, заповядал е да убият мъжа ми! Този човек е истински сатана!
— Права сте, госпожо — кимна Конърс. — И вероятно още не си давате сметка колко близо сте били до смъртта!
Тя неволно потръпна.
— Знаете ли… Докато дебнех пред къщата му, аз ги видях да се целуват. Приличаха ми на двама влюбени…
— Част от сделката, нищо повече — поклати глава Конърс. — При посещенията си в дома на Холмс госпожа Уърлингтън е била длъжна да бъде с визоново палто, под което да не носи нищо… Първо му е предавала плика с парите, а после е сваляла палтото… — Лицето му потъмня: — Интимните контакти са били част от сделката, но това явно не му е било достатъчно. Госпожа Уърлингтън твърди, че в последно време желанията му ставали все по-цинични и непоносими…
— Вярвате ли й?
— Да. Сама предложи да я подложим на тест с детектора на лъжата и ние възнамеряваме да го сторим.
— А Пол Уърлингтън в течение ли е на всичко това?
— Тя твърди, че не е, но ние мислим да го разпитаме. На практика все още сме далеч от целта. Трябва да поговорим с Брандън Тейлър и още доста хора… — В очите му се появи безпокойство. — Ето защо ви моля да не споделяте за тази афера с абсолютно никого!
— Нямам подобни намерения.
— Ще се наложи да ви преместим в друг хотел и временно да останете там — продължи агентът. — Все още не знаем имената на всички замесени, затова трябва да вземем съответните мерки за вашата сигурност.
— Разбирам — прехапа устни тя. — А Соловски и Уолтърс?
— Това е още един нерешен проблем — кимна Конърс. — Шерифът Куентин и детектив Уолтърс са в принудителен отпуск, тъй като срещу тях се води служебно следствие. Май ще се окаже, че шерифът и Холмс са близки приятели от години. За всеки случай потърсихме детектив Соловски и получихме съгласието й да бъде настанена в същия хотел, заедно с двете й деца. На практика ще бъдете в съседни стаи… Искаме да бъдем сигурни в тяхната безопасност до момента, в който всички играчи отидат зад решетките.
В съседното помещение се разнесе шум, миг по-късно вратата се отвори и на прага застана Пол Уърлингтън.
— Къде е съпругата ми? — попита с висок и напрегнат глас той.
— В момента дава показания за нощта, в която умря Райън Морланд — спокойно отвърна Конърс. — По всяка вероятност именно тя е осигурила достъп до яхтата на професионалния убиец, нает от Максуел Холмс.
— Надявам се, не мислите, че и аз съм бил в течение — изръмжа Уърлингтън. — Не съм имал никаква представа, че Даяна може да пусне на яхтата ми някакъв престъпник! А Максуел Холмс е боклук! — Спря да си поеме дъх, после поклати глава: — Знаете ли, още в деня, в който срещнах тази жена, имах чувството, че тя не е за мен… И май излязох прав…