Ребека зяпна от изумление. Нима бе възможно някой да говори така за съпругата си? Даваше си сметка, че няма право да задава въпроси, особено пък в присъствието на Конърс и Бъртън, но не се сдържа:
— Защо тогава ми забранихте да разпитам екипажа на яхтата? Нали не сте знаели нищо за действията на жена си?
Уърлингтън леко се стресна, сякаш едва сега си даде сметка за присъствието й, но бързо се овладя.
— Това няма нищо общо с престъпника, когото са качили нелегално на борда!
— Какви тогава бяха причините да ми откажете? — повиши тон тя.
Вратът му почервеня, очите му бавно огледаха лицата на присъстващите.
— Можете да отговорите на въпроса на госпожа Морланд — спокойно подхвърли Конърс.
— Какво пък толкова, по дяволите — промърмори той и се извърна към Ребека. — Не исках да разговаряте с тях, защото се страхувах, че ще ме дадете под съд за проявена небрежност. Когато човек разполага със средствата, с които разполагам аз, той е длъжен да държи сметка за подобни неща. По същата причина исках смъртта на съпруга ви да бъде вписана като самоубийство. Само по този начин нямаше да нося отговорност.
— Защо тогава изпаднахте в ярост, като ви казах, че той е бил убит? — недоверчиво го изгледа Ребека.
Очите на Уърлингтън се превърнаха в тесни цепки.
— Аз, разбира се, знаех, че съм невинен — промърмори. — Но се опасявах да не попадна в кръга на заподозрените — нещо, което автоматически слагаше край на надеждите ми за номинацията… — Издаде остър звук, за да прочисти гърлото си, после добави: — Сега това вече няма значение, тъй като жена ми се погрижи да погребе тези надежди…
В гласа му прозвуча горчиво примирение, а Ребека остана с впечатлението, че обвинява жена си за всички стоварили се върху главата му неблагополучия, без да държи сметка кой в действителност ги е причинил. Същевременно изпита усещането, че този човек продължава да крие нещо.
— Знаехте, че мъжът ми се рови в миналото ви, нали?
— Чух нещо подобно — кимна Уърлингтън.
— Аз пък мисля, че той е споделил с вас всичко, което е открил! — стисна устни тя.
Този път в очите му се появи страх.
— Какво искате да кажете?
— Преди да се свържете със Скот Рийд от предизборния щаб на Брандън Тейлър и да го убедите да промени показанията си, той твърдеше, че няколко дни преди смъртта си Райън е водил доста разгорещен разговор по телефона с вас. А пред мен Рийд заяви, че веднага след този разговор Райън е хукнал да се срещне с вас… Вярно ли е това?
— Ребека — въздъхна разтревожено Уърлингтън. — Не виждам смисъл да обсъждаме тук тези неща. Ако господата са приключили с нас, нека отидем някъде да изпием по чашка и да си поговорим…
— Страхувам се, че това е невъзможно — студено отвърна тя.
— Бихме искали да чуем отговор на въпроса, който ви зададе госпожа Морланд — намеси се Рой Конърс.
Ребека забеляза веселите пламъчета в очите му и разбра, че не само тя се забавлява от унижението, което изпитваше този арогантен човек.
— Добре — шумно въздъхна Уърлингтън. — Наистина имахме спречкване. Признавам, че бях доста впечатлен от съпруга ви. Вече на два пъти успяваше да спаси репутацията на Брандън Тейлър, като ловко извърташе информацията, която моите хора подаваха на медиите… — Механично опипа скъпия ролекс на китката си и добави: — Прецених, че ще е по-добре да го привлека на своя страна. Предложих му много пари, за да работи за мен… — Забеляза изненадата, която се изписа върху лицето на Ребека, и подхвърли: — Май не ви е казал за предложението ми, а?
— Не — призна тя, усещайки как се изчервява. — Но едва сега си давам сметка, че Райън не ми е казал за много неща, станали в последните седмици от живота му, просто защото се е страхувал за мен…
— Означава ли това, че господин Морланд е отхвърлил офертата ви? — намеси се Конърс.
— Да — отвърна с въздишка Уърлингтън. — И признавам, че това много ме впечатли. — Отпусна се на близкия стол, изпъна рамене и добави: — Аз съм от хората, които са свикнали да постигат целите си, знаете… Рядко, за да не кажа никога, ми се е случвало някой да откаже парите ми, но Морланд го стори. Заяви, че вярва в каузата на Тейлър и е убеден в нейната практическа реализация.
„Кога го е заявил? — запита се Ребека. — Преди да открие какво представлява неговият идол, или след това?“ Тръсна глава. Сега трябваше да разбере други, по-важни неща.
— Казвате, че сте предложили голяма сума на Райън — подхвърли. — Тя беше ли свързана с условието да укрие разкритията си за вашето минало?