Но нещата съвсем не бяха приключили. Макар и в ареста, убийците на Райън упорито отричаха връзка с престъплението и вероятно щеше да се стигне до процес. И тя ще трябва отново да преживее всичко това по време на показанията си пред съда.
Безпокоеше се от факта, че Ъруин упорито отказва да признае истината. Дори и след като му предложиха сделка, която, за голямо неудоволствие на Ребека, почти сигурно щеше да му върне свободата…
Стана и започна да обикаля из стаята. Защо продължава да страда? Очакваше да намери душевен покой, след като убийците на мъжа й попаднаха зад решетките. Но продължаваше да изпитва едно особено чувство — сякаш загадката около смъртта на Райън все още не беше разкрита.
Две седмици по-късно все още не беше в състояние да се отърси от това чувство. Напусна хотел „Сенчъри Плаза“ и се прибра у дома. По-голямата част от времето си използваше за разчистване и подреждане на документите, които щяха да дадат по-ясна представа за финансовото й състояние. Прехвърляше и нещата на Райън, опитвайки се да прецени кое трябва да задържи и кое да изхвърли.
Беше обещала на директорката на юридическата кантора да се върне на работа в средата на месеца — оставаше й по-малко от седмица. Затова беше помолила Люси да й донесе част от делата, върху които й предстоеше да работи.
— Очаквам с нетърпение да се върна на работа — каза й тя. — Но първо мисля да отскоча до Палм Спрингс, където поне два дни няма да правя нищо друго, освен да се излежавам на плажа… Искаш ли да дойдеш? Поемам всички разноски.
— Предложението ти е много примамливо, но не мога — отвърна Люси. — Предстоят ми финалите. Да не би да си говорила със застрахователната компания, че си толкова щедра?
— Да — кимна Ребека. — Съгласиха се да изплатят полицата.
— Прекрасно! — зарадва се приятелката й. — Значи ще си запазиш къщата!
— Не съм сигурна — замислено кимна тя. — Знаеш ли, във всички брошури, които дават съвети как да се справим с мъката, пише да не предприемаме важни стъпки към промяна, преди да е изтекла поне година… Но тази къща ми навява прекалено много спомени, затова май ще я продам.
— Жалко.
— Имам и съвсем практични причини за това решение — добави Ребека. — Заплатата ми в обществената кантора едва ще стигне да се издържам, да не говорим за майката на Райън, на която също трябва да изпращам пари.
— Ами неговата фирма? — вдигна глава Люси. — Оттам също трябва да получиш пари.
— Още не зная колко — въздъхна тя. — Брандън и Катрин обещаха бързо да изяснят дяловото участие на Райън, но все още няма резултати. Доволна съм, че поне пуснаха едно опровержение в печата. В него оневиняват Райън и заявяват, че злоупотребите във фирмата са дело единствено на Джон Евънс.
— Четох го. Беше редом с новината, че Брандън Тейлър и Пол Уърлингтън се отказват от участие в парламентарните избори.
— Нещата започват да идват на местата си — въздъхна Ребека. — Но аз няма да намеря покой, докато Холмс не бъде осъден за убийството на Райън!
— Разговаря ли с Даниел Блек?
— Да. Днес пак ще се видя с него. Искам лично да му благодаря за огромната помощ. И да го помоля да доведе нещата докрай, просто за да мога да живея. — Замълча, после замислено добави: — Каквото и да означава това…
33
Ребека се беше разположила в кабинета на Даниел Блек, разговаряха за семейството му, за смъртта на баща му…
— А ти как се справяш? — попита най-сетне той.
— Добре. Притесняват ме единствено медиите. Имам чувството, че съм заобиколена от пълзящи гадини…
— Разбирам. Но скоро ще започне делото, а след него бързо ще те забравят в името на следващите скандали. Тогава вече ще получиш възможност да водиш нормален живот.
— Дали?
— Какво искаш да кажеш?
— Все още съм неспокойна, Даниел. Не всичко в тази история отговаря на логиката.
— Например какво? — присви очи той.
— Ами например химическата субстанция амитриптилин, която откриха при аутопсията. Не мога да си обясня наличието й в тялото на Райън. Наемен убиец като Ъруин не използва елавил, той предпочита пистолет или нож… Освен това продължава да отрича, че го е извършил…