— Да не би да му вярваш? — изненадано я изгледа Даниел.
— Не съм сигурна…
— Ребека, срещу Ъруин и Холмс е повдигнато официално обвинение за убийството на съпруга ти. И ние всеки момент ще внесем делото в съда. Единствената версия, по която все още работим, е проверката на миналото на Холмс, връзките му с организираната престъпност и корупцията в службата на шерифа.
— Имам чувството, че заключенията ви са малко прибързани и убиецът все още е на свобода.
В очите на Даниел се появи изненада, примесена с недоверие.
— И кой е той според теб?
— Все още не съм сигурна, но имам известни съмнения — отвърна тя. — Може би ще ти се стори смешно, но искам още веднъж да прегледам цялата документация по делото. Ако открия връзката, която имам предвид, ти ще бъдеш убеден, че разследването трябва да продължи. А ако не успея, обещавам да не ти говоря повече по този въпрос. Става ли?
— Не знам, Ребека — промърмори той и пръстите му започнаха да опипват ножа за разрязване на писма. — Уважавам предчувствията ти, но началниците ми положително ще намерят молбата ти за доста странна… Все още не са сигурни, че трябва да разследват сигналите за корупция, а и шерифът Куентин здравата ги притиска.
— Моля те, Даниел!
— Добре — предаде се с въздишка той. — Но обещай, че ще ме запознаеш с всички доказателства, които евентуално биха подкрепили подозренията ти. Защото би било прекалено опасно за теб, в случай че излезеш права.
След внимателен преглед на документацията, който й отне няколко напрегнати часа, Ребека откри две доста подозрителни неща. Отделила настрана една от снимките, направени в нощта на убийството, тя се колебаеше дали да я покаже на Даниел.
Реши, че все пак ще е по-добре да открие сигурни доказателства, а след това да го безпокои. После прибави към нея още няколко копия и ги сложи в чантата си. Каза си, че това са само копия, за да прогони чувството, че върши нещо нередно. След което се свърза с Даяна Уърлингтън в хотел „Риджънт Бевърли Уилшайър“. Тя беше отседнала там, защото съпругът й я беше помолил да напусне къщата в Нюпорт Бийч.
Надяваше се, че госпожа Уърлингтън ще й окаже съдействие, тъй като вече бе приела да сътрудничи на обвинението.
— Влезте — покани я Даяна.
Ребека беше шокирана от външния вид на тази жена. Беше облечена както винаги елегантно, но изглеждаше внезапно остаряла, с празни очи…
— Искам да погледнете едни снимки — започна направо.
— Разбира се.
Даяна Уърлингтън протегна ръка и пое първата снимка.
— Това сме двете с Катрин на борда на яхтата — установи тя.
— Вярно — кимна Ребека и посочи роклята на Катрин. — Имате ли представа какво е това?
Даяна вдигна снимката срещу светлината, присви очи, после поклати глава:
— Не. Прилича ми на някакво петно.
— Да сте го забелязали в началото на приема?
— Положително не. Тази рокля е дизайнерски уникат, няма начин да не съм му обърнала внимание, поне в началото на приема… Но после нещата доста се объркаха и… Не знам…
— Според вас тази снимка е направена след изчезването на мъжа ми, така ли?
— Ами… Масите зад Катрин са разчистени, фризурата й вече не е безупречна. Да, бих казала, че снимката е направена късно.
— Случайно да знаете как бих могла да се свържа с Тони, приятеля на Катрин?
— Знам само, че се казва Антъни Некосия и работи като сътрудник в някаква адвокатска кантора в Сенчъри Сити… — Замълча за момент, после попита: — Защо проявявате такъв интерес към Катрин?
— О, нищо конкретно. Просто се запитах как е съсипала такава прекрасна рокля… Помня колко много й се възхищавах в началото на приема.
Очите на другата жена се замъглиха, сякаш и тя си спомни за онази нощ.
— Всичко вървеше чудесно — промълви. — Но после… — Поклати глава и не се доизказа.
Тони Некосия остави слушалката и се облегна в удобното кожено кресло. Намираше се в кабинета си на тридесет и втория етаж на един небостъргач в центъра на Сенчъри Сити и току-що се бе съгласил да разговаря с Ребека Морланд. Жената щеше да го посети след половин час. Сведе поглед към документите, затрупали плота на ореховото бюро: молби, жалби, съдебни искове и още купища хартии, които са неизбежна част от работата на всеки адвокат по граждански дела.