Работеше в тази област повече от пет години, но неудовлетворението от първите стъпки все още не го беше напуснало. Възхищаваше се от преклонението на Катрин Денисън пред правото, на начина, по който тази жена се наслаждаваше на всеки един от хилядите детайли, свързани с него. За нея всяко дело беше като игра на покер с високи залози — планираше ходовете си с часове, а понякога и с дни, непрекъснато обмисляше стратегията.
От гърдите му се откъсна тежка въздишка. Обичаше Катрин дълбоко и искрено, въпреки недостатъците й. Но в последно време беше започнал да се предава пред отчаянието, тъй като съзнаваше, че двамата нямат общо бъдеще и нещата никога няма да се променят. Нежеланието й да го представи на познатите си като близък приятел и любим говореше много… Тя никога не го третираше като равен на себе си, за нея кариерата беше всичко. Наистина беше от онези хора, за които се казва „женени за професията си“.
Когато станаха ясни подробностите от скандала, свързан с финансовото състояние на юридическата фирма, в сърцето на Тони бе потрепнала надеждата. Катрин може би най-сетне щеше да разбере, че не бива да залага всичко в името на кариерата си. Но не стана така. Вместо да отрезнее, тя се хвърли в работата с нови сили. Искаше на всяка цена да възстанови накърнената репутация на фирмата, да си възвърне изгубените клиенти… И той беше убеден, че ще успее, тъй като я познаваше достатъчно добре.
Замисли се за Ребека Морланд и тежката загуба, която я бе сполетяла. Какви въпроси желае да му зададе? Според това, което чу по телефона — и лични, и професионални. Част от тях несъмнено щяха да бъдат свързани с Катрин. Дали да им отговори искрено?
Ребека веднага усети нежеланието на Тони Некосия да говори за нощта, в която бе загинал Райън. Но после, след като му показа снимката на Катрин с изцапаната рокля, той постепенно започна да се отпуска.
Тя се стараеше да слуша, без да задава особено много въпроси.
— През въпросната нощ Катрин дойде при мен. Беше много късно — някъде към два. Разказа ми какво се е случило и остана, тъй като нямала желание да се прибира вкъщи. Аз бях доста изненадан…
— Защо? — попита Ребека.
— Не ми позволи да я придружа на приема на яхтата — сбърчи вежди Тони. — Винаги се е притеснявала от разликата в годините ни, вероятно се е страхувала да не изглежда смешна… Скарахме се. В един момент бях сигурен, че няма да я видя повече… Затова се изненадах.
— Разбирам — кимна посетителката. — Какво стана после?
— Пожела да вземе душ… В един момент влязох в банята и видях, че е захвърлила скъпата рокля на пода… — Погледът му за миг се спря на лицето й, после отново сведе очи. — Знаех колко струва тази рокля, затова се наведох да я вдигна. Тогава забелязах няколко петна на полата… Бяха мокри, като от вода…
Ребека възбудено се приведе напред.
— Продължавайте — промълви тя, тъй като Тони беше замълчал.
С леко притеснение той призна, че се готвел да влезе под душа при Катрин. Но в същия момент тя спряла водата и протегнала ръка към хавлията.
— Тогава видях дълбока драскотина от вътрешната страна на ръката й…
— Къде по-точно?
Тони вдигна ръка и показа мястото под лакътя си.
— Попитах я какво се е случило, разбира се — продължи. — Тя се смути, после ми обясни, че се е ударила в нещо остро на борда на яхтата. — Смръщи се. — Попитах дали е вдигнала ръка, тъй като по друг начин не може да се одраска точно на това място… Каза ми да не я разпитвам и смени темата. — Тони въздъхна, помълча малко, после добави: — От тогава насам все си мисля за тази драскотина…
— А видяхте ли роклята й след това?
— Не.
— Знаете ли къде Катрин си дава дрехите на химическо чистене?
— Да — кимна младият мъж и й продиктува един адрес. — Често ме моли да й прибирам дрехите оттам.
Ребека се замисли, после бавно вдигна глава.
— Вие с Катрин прекарвате много време заедно, включително и нощите, нали?
Тони тъжно поклати глава.
— Обикновено тя идва при мен, но рядко остава през цялата нощ. След като… — Лицето му леко поруменя. — Е, след като приключим… тя държи да се прибере, защото я чакала работа…
— Но вие също сте ходили при нея, нали? — попита тя. Когато той кимна, добави: — Случайно да сте надничали в шкафчето, в което си държи лекарствата?
— Да, разбира се.
— Да сте се натъквали там на лекарство, наречено елавил?