— Не си спомням. За какво се употребява?
— Това е антидепресант…
— Не. Катрин не е от хората, които биха вземали подобни лекарства.
— Много е важно! — умолително го погледна Ребека. — Бихте ли проверили дали това лекарство е сред нещата й?
Тони се замисли, после неохотно кимна с глава.
— Ще ми се обадите ли за резултата?
Той отново кимна.
Тя стана и тръгна към вратата. На прага спря и се извърна.
— Ще ви бъда много задължена, ако случайно разберете от коя аптека си купува лекарствата Катрин.
На следващата вечер Ребека вкара колата си на паркинга на една аптека, намираща се на булевард „Уилшайър“. Сутринта Тони се обади да й съобщи, че сред лекарствата на Катрин няма елавил, а после й продиктува адреса на аптеката. Ребека вече бе успяла да я посети.
Много добре знаеше, че фармацевтите нямат право да дават информация за своите клиенти без прокурорска заповед. Съмняваше се, че Даниел ще й осигури подобна заповед, затова предпочете да опита без нея. Избра един младеж, който заместваше аптекаря при обслужването на клиентите. Зае удобна позиция в дъното на аптеката и зачака. Десетина минути по-късно младежът най-сетне се освободи, тя му показа снимката на Катрин и бързо обясни за какво става въпрос.
— Ще ви бъда задължена, ако хвърлите едно око на този двуседмичен период — усмихна се тя.
— Госпожо, не съм сигурен, че мога да направя това — погледна я смутено младежът.
— Моля ви — настоя. — Много е важно!
Той продължаваше да се колебае и Ребека пусна в ход най-чаровната си усмивка.
— Ще ви бъда много благодарна!
— Добре — най-сетне отстъпи той. — Но ако шефът разбере, ще имам големи неприятности!
Сръчно запрехвърля картоните в продълговатата дървена кутия. След известно време спря, на устните му се появи усмивка.
— Май открих нещо — обяви. — На този картон пише, че сме изпълнили рецепта за елавил, издадена на някоя си Катрин Денисън.
Ребека присви очи и огледа картона. Датата беше един ден преди инцидента на „Майорка“. Предчувствието й излезе вярно!
— Благодарна съм ви! — прошепна тя, опитвайки се да запомни името на лекаря, предписал лекарството. После се обърна и излезе. Представи си лицето на Райън.
— Казах ти, че ще разбера какво ти се е случило! — промълви тя. — И вече съм на път да го осъществя, но все още не зная защо…
Катрин бързаше да приключи с документите, които й бяха необходими за важна среща. Чувстваше се напълно изтощена, най-вече от скандалните разкрития за поведението на Брандън. Няколко от най-големите им клиенти вече се бяха оттеглили. Но тя упорито отказваше да се поддаде на мрачните мисли и работеше все така неуморно.
Продължаваше да е убедена, че Джон Евънс е виновен за всички неприятности, струпали се върху фирмата. Спомни си деня, в който той се появи при тях. А по отношение на Брандън можеше да каже само едно: той очевидно бе уморен от тежките битки и не знаеше какво да прави. На политическите му амбиции бе сложен кръст, може би го чакаше и следствие. При всички случаи той скоро щеше да се оттегли, а това означаваше, че тя оставаше сама и трябваше да се бори като дявол, за да спаси това, което можеше да бъде спасено.
Секретарката съобщи, че на телефона е Даяна Уърлингтън. „Тъкмо навреме — въздъхна с облекчение. — Трябва ми малко почивка, все пак… Бедната ми Даяна. Живее на хотел! Този Пол Уърлингтън здравата я подреди!“
— Здравей, Даяна. Как я караш?
— Отвратително! — простена приятелката й. — Изгубих всичко, за което съм мечтала, чувствам се унизена!
— Я се стегни! Утре всичко ще бъде забравено, такъв е животът — успокои я Катрин. — Толкова хора успяват да се изправят на крака, особено когато имат пари… Ще станеш знаменитост, вероятно ще ти предложат да напишеш и книга.
— Дано да си права — въздъхна Даяна, после подхвърли: — Вчера имах едно любопитно посещение… Ребека Морланд.
— Така ли? — учуди се Катрин. — Какво искаше?
— Показа ми една твоя снимка… Направена е на яхтата в нощта, в която изчезна съпругът й. Странно, но се интересуваше от някакви петна по роклята ти…
Студени тръпки пробягаха по гърба на Катрин.
— А ти какво й каза?
— Нищо. Нямах никаква представа откъде са се появили тези петна. Ти имаш ли някакви спомени?
Въпреки обзелата я тревога съумя да отвърне с безразличие:
— Не помня за никакви петна върху роклята си. Може би филмчето е било дефектно.