— Това пък изобщо не ми мина през ума — засмя се Даяна.
— Все пак ти благодаря за информацията — подхвърли Катрин. — Сега ще ме извиниш, но имам работа. Утре ще ти позвъня.
Остави слушалката и се замисли. Какво ли бе намислила Морланд? Бързо стигна до заключението, че Ребека й е причинила не по-малко злини от онзи нещастник Джон Евънс. И двамата се бяха опитали да провалят плановете й, но на това трябваше да се сложи край. Нямаше никакво намерение да позволи на Ребека Морланд отново да обърка живота й.
34
Седнала на стола срещу бюрото на Даниел, Ребека разказваше за последните си разкрития. В началото той беше ядосан, защото тя не удържа на обещанието си да му докладва незабавно. А и никак не беше очарован да чуе, че е взела снимките от документацията, бе да му поиска разрешение. Но после любопитството му надделя.
— Значи Катрин се е сдобила с рецепта за елавил — същото лекарство, което е било открито в тялото на Райън — отбеляза той. — И от това стигаш до заключението, че тя го е убила, така ли?
— Да.
— Нека се върнем малко назад, моля те… Каква беше причината да я заподозреш?
— След внимателен прочит на рапортите по делото разбрах, че Катрин е единствената свидетелка, която продължава да твърди, че през онази нощ Райън се е наливал със скоч. Само тя твърди, че едва се е държал на краката си, очите му били кръвясали и трудно говорел… Няколко други свидетели, между които съм и аз, твърдят обратното — че той изглеждаше съвсем нормално.
— Това не е кой знае какво…
— Всъщност е. Защото означава две неща — или тя е видяла Райън в описаното състояние, след като му е пуснала някоя таблетка в уискито, или предварително е решила да твърди тези неща, имайки предвид, че в организма му ще бъде открит елавил и всички ще приемат наличието му за съвсем естествено, тъй като Райън е изглеждал дълбоко депресиран.
— Разбирам — разтърка брадичката си Даниел.
— Да не забравяме и това, което е видял Тони Некосия — добави Ребека. — Имам предвид изцапаната рокля и драскотината на ръката й.
— Не успя да откриеш тази рокля, нали?
— От химическото твърдят, че Катрин не им е носила подобна рокля. По всичко личи, че още на другия ден я е изхвърлила.
— Всичко това е важно — кимна Даниел. — Особено купуването на елавил със специална рецепта. Но информацията, която си получила от помощник-аптекаря, не е валидна пред съда. Може да стане такава, само ако я получим със съдебна заповед. Но дори и тогава ще разполагаме с косвени доказателства, които, страхувам се, няма да бъдат достатъчни. Катрин несъмнено ще наеме най-добрия адвокат по наказателни дела, който може да се купи с пари, а той лесно ще отхвърли тезата ни. Да не говорим за факта, че съдията не може да не се съобрази с двамата задържани по случая.
— Но никой от тях не признава, че е убил Райън — възрази Ребека. — И двамата твърдят, че той вече е бил изчезнал.
— Едва ли някой ще им повярва — въздъхна Даниел.
— Аз ще им повярвам! — упорито тръсна глава тя.
— Може би имаш право — отново въздъхна той. — Но моите началници никога няма да пуснат това дело в съда, тъй като не разполагаме с достатъчно улики за доказване на подобно обвинение!
— Значи няма да арестуваш Катрин, въпреки моята информация?
— Не мога. Липсват убедителни доказателства…
— Май повече се страхуваш да не изгубиш едно дело в съда, вместо да се бориш за разкриване на истината! — изгледа го гневно Ребека.
Даниел пребледня от обидата.
— Това не е вярно, Ребека! Аз наистина искам да ти помогна! — Стана, заобиколи бюрото и седна до нея, хващайки ръката й. — Неусетно започнах да те уважавам, при това много… — Поколеба се. — Истината е, че не си ми безразлична и ще направя за теб всичко, което е по силите ми… — Очите му гледаха умолително.
Дойде ред на Ребека да се стресне. Мисълта за чувствата на Даниел Блек към нея не беше нито нова, нито неприятна. Но сега това беше без значение, сега най-важното беше да постигне целта, от която я делеше само една крачка.
— А по силите ти ли е да арестуваш тази жена? — вдигна глава тя.
— При доказателствата, с които разполагаме — не. Бъди разумна, Ребека. Ти си юрист и много добре знаеш, че правомощията ми не са неограничени.
— Не искам да бъда разумна! — гневно отвърна тя и издърпа ръката си. — Особено когато това означава да позволя на Катрин Денисън да остане ненаказана за убийството на мъжа ми!