Скочи и се отправи към вратата. Не се обърна дори когато Даниел й извика. Беше убедена, че Катрин е замесена в убийството на Райън, и нямаше намерение да чака нито минута повече.
Потеглила към дома си, тя хапеше устни от безсилен гняв. Холмс и Ъруин несъмнено бяха планирали убийството на мъжа й и трябваше да си получат заслуженото. Но Катрин ги беше изпреварила и тя възнамеряваше да го докаже, въпреки всички пречки, които правната система поставяше пред нея.
Ами ако притисне Катрин с доказателствата? Ако й покаже снимките на изцапаната рокля, рецептата за елавил и й съобщи за онова, което бе видял Тони? Тогава може би тя щеше да признае истината, която би могла да бъде записана от скрит в чантата касетофон.
Спря пред един магазин и купи нова касета, после се прибра. Реши да изчака Катрин да се прибере и тогава да й се обади.
На секретаря имаше две послания от Даниел, но тя не му позвъни. Все още беше ядосана заради прекалената му предпазливост. Такъв човек никога не би се доверил на инстинкта си.
Към осем вечерта позвъни на Катрин.
— Ало?
— Обажда се Ребека Морланд. Искам да се видим, за да обсъдим някои неща.
— Много добре — отвърна Катрин. — Нали знаеш къде живея? Чакам те.
Ребека остана изненадана. Катрин се бе съгласила прекалено лесно — нещо, което съвсем не беше в характера й. После реши, че жената вероятно е твърде уморена, за да спори.
Телефонният звън я върна от входната врата. Помисли, че се обажда Катрин, и изтича да вдигне слушалката. Но беше Даниел.
— Ребека, защо не отговори на посланията ми?
— Нямаме какво да обсъждаме, Даниел — въздъхна тя. — Ти каза, че не можеш да направиш нищо без допълнителни доказателства и аз отивам да ти ги осигуря.
— Какво означава това? — разтревожи се той.
— Това, което чу. Извинявай, но трябва да тръгвам.
Качи се в колата си и потегли. Задъхваше се от ярост. Паркира, провери дали касетофонът в чантата й работи, после решително се насочи към вратата. Едва сега забеляза, че къщата на Катрин тъне в мрак. „Странно! — рече си. — Нали знае, че идвам?“
Натисна звънеца, но никой не й отвори. Позвъни още няколко пъти, после ядосано завъртя топката на вратата. За нейна огромна изненада тя се отвори.
Поколеба се за миг, после бутна вратата и влезе вътре.
— Ало? Има ли някой?
Не получи отговор. В къщата цареше гробна тишина. Събрала кураж, Ребека започна да проверява стаите една по една. „Може би нещо е станало“ — рече си. Понечи да включи осветлението, но после се отказа. Не искаше да привлича вниманието на съседите, още по-малко искаше да бъде арестувана за незаконно проникване в чужд дом.
„Възможно ли е да спи?“ — зачуди се. Едва ли, особено пък при отключена врата. Очите й свикнаха с мрака, а през прозорците нахлуваше достатъчно светлина, за да не се препъва в разни предмети.
Различи очертанията на стълбите и започна да се изкачва към горния етаж. Сърцето й лудо блъскаше. Напрегнато се ослушваше да долови някакъв необичаен звук.
Спря пред вратата на спалнята, пое си дъх и решително натисна бравата.
В очите й блесна ослепителна светлина.
— Влизай! — заповяда Катрин. — Очаквам те!
Понечи да избяга, но Катрин очевидно го беше предвидила.
— В ръката ми има пистолет, който е насочен право в главата ти! — просъска тя. — Затова ти предлагам да не вършиш глупости! — Ехидно се изсмя: — Нали искаше да си говорим? Е, хайде, ще си побъбрим на спокойствие!
Отклонила поглед от ослепителния лъч на фенерчето, Ребека най-сетне успя да зърне силуета на другата жена, която наистина държеше пистолет.
— Хайде, нямам на разположение цяла нощ!
Прекалено уплашена от внезапния развой на събитията, тя неохотно направи крачка напред.
— И тъй, да чуем за какво искаш да си приказваме — изправи се пред нея Катрин. — Може би за петната по роклята ми?
Ребека трепна. Господи, колко глупаво беше постъпила! Нима не можа да съобрази, че Даяна Уърлингтън ще уведоми приятелката си за разговора им? После разбра, че няма какво да губи, и рязко вдигна глава.
— Ти уби Райън, нали?
— Не ставай глупава! — хладно отвърна тя. — Двама мъже в ареста признават, че са планирали отстраняването му, и това е достатъчно за всички, с изключение на теб. — Замълча за миг, после устата й се разтегна в жестока усмивка: — Ти си голяма глупачка, Ребека.