— И той падна във водата?! — с ужас попита Ребека.
— Естествено — ухили се Катрин. — Къде другаде?
— Не извика ли?
— Извика, разбира се. Но двигателите вдигаха достатъчно шум. Протегнах ръка, той спря да вика и започна да плува… — Убийцата замълча, очевидно унесена в спомените. — Всъщност бях доста изненадана от него… При тази конска доза хапчета в комбинация с алкохола той би трябвало да се чувства доста зле… Но на практика плуваше като луд и успя да се хване за най-долното стъпало… Тогава се престорих, че му спускам въже… — В погледа й се появи някаква странна втренченост и Ребека потръпна от страх.
Другата жена вече не можеше да се спре, лицето й се разкриви от омраза.
— Но вместо въже държах нож. Наведох се и го порязах по ръката. Не зная какво го накара да се пусне — може би изненадата, може би болката, а най-вероятно и двете… Вече губеше сили. От раната на ръката му течеше кръв, а това рано или късно щеше да привлече акулите… — Разказът й рязко прекъсна, заменен от налудничав смях. — И тогава си тръгнах!…
— Как е възможно да сториш подобно нещо на човек, когото някога си обичала?! — извика Ребека. Тялото й силно трепереше. Направи една неволна крачка назад, гърбът й опря в стената, от двете й страни увиснаха дрехи. И в този миг разбра, че ще умре.
Яростта я заслепи. Искаше да нарани Катрин, да я накара да страда… Втурна се напред, повличайки купища дрехи със себе си.
Катрин беше изненадана от внезапното нападение. Още преди да насочи пистолета към Ребека, младата жена се стовари върху нея и я събори на пода. Пистолетът излетя от ръката й и се плъзна по паркета. Двете се претърколиха и едновременно се хвърлиха да го достигнат. Ребека направи опит да извие ръката на Катрин, но тя се беше превърнала в див звяр, който риташе, драскаше и хапеше.
Изведнъж се появи някакъв силует, една ръка се наведе и вдигна пистолета. Беше Даниел и Ребека почти изхлипа от внезапното облекчение, което я обзе.
— Слава богу, че сте тук! — светкавично се овладя Катрин. — Тази ненормалница се промъкна в къщата ми и иска да ме убие!
— За ваше съжаление чух доста от това, което казахте, Катрин — отвърна той. Гласът му издаваше отвращение.
— А останалото е записано — добави Ребека, изправи се на крака и му показа касетофона в чантата си. За щастие той продължаваше да работи.
— Иди да повикаш полицията — кимна й Даниел.
— Ще направите голяма грешка — простена Катрин, опитвайки се да стане на крака.
— Не мърдайте! — рязко я предупреди той, а в очите му се появи стоманен блясък. — При първото рязко движение ще стрелям!
Ребека се изправи и тръгна към телефона. От огромното облекчение, което изпита, тялото й почти се схвана. Набра номера на полицията и остана като закована на мястото си. Нямаше представа колко дълго продължи това. Най-накрая до слуха й долетя нарастващият вой на полицейски сирени…
Даниел отвори уста за обяснения едва след като отведоха Катрин. След последния им телефонен разговор се опасявал, че Ребека ще направи глупостта да притисне тази жена, и взел съответните мерки. Вече знаел, че Катрин има навика да работи до късно и веднага хукнал към кантората. След като не я открил там, разбрал грешката си и моментално се отправил към Манхатън Бийч. За съжаление Ребека отдавна го била изпреварила.
— Защо се изложи на този риск? — попита с потрепващ от гняв глас той.
Ребека го бе изслушала мълчаливо, ясно осъзнала, че този човек е бил на ръба на нервната криза не за друго, а защото е бил дълбоко загрижен за безопасността й. Изчака го да се успокои и тихо обясни, че не би могла да позволи на тази жена да се измъкне. Просто трябвало да я накара да плати за убийството на Райън.
По-късно той настоя да я изпрати до дома й. Стиснала волана с две ръце, тя се опитваше да си представи какво бе преживял съпругът й. Защо Райън не беше споделил нищо с нея? Защо, господи? Заедно може би щяха да стигнат до решението да се обърнат към ФБР или пък да направят нещо друго. И той нямаше да е мъртъв… Постепенно осъзна, че няма смисъл да се измъчва по този начин. Вече не можеше да го върне…
Даниел слезе от колата и я изпрати до входната врата.
— Ще ме поканиш ли да вляза?