Тя долови умолителната нотка в гласа му. Стана й топло и хубаво, изведнъж почувства колко много й е липсвала подобна загриженост. Даниел беше чудесен човек, но все още беше твърде рано… Може би след време…
— Благодаря — усмихна му се тя. — Ценя високо твоята загриженост. Но за момента бих искала нещата да останат такива, каквито са…
Той моментално разбра и се усмихна. Наведе се, устните му леко докоснаха косата й.
— Дадено — рече. — Пази се. Ще ти се обадя след няколко дни…
Тя кимна, въздъхна и бавно отвори вратата.