Уолтърс започна да крачи напред-назад, подрънквайки с ключовете в ръцете си.
— Какво липсва? — попита.
— Два фотоапарата, видеокасетофон, портативен телевизор и няколко бижута — отвърна латиноамериканецът. — Това е сигурно, поне засега…
— Лесно продаваеми вещи — сви рамене детективът. — Което ми говори, че става въпрос за обикновен обир.
— Все още не съм сигурна, че не липсва и нещо друго — възрази младата жена, докато механично събираше парчетата от някаква счупена ваза. — Трябва да прегледам всичко, едно по едно.
— А какво ви кара да мислите, че крадците са дошли с точно определена цел? — внимателно я изгледа Соловски.
— Чекмеджетата са преровени, личните ни документи са разхвърляни из цялата къща. Всеки един от тях е внимателно прегледан.
— Имате ли представа какво са търсили?
— Не съм сигурна — въздъхна тя, после колебливо добави: — Вижте, възнамерявах да ви се обадя… Но не успях, тъй като бях заета с погребението, роднините и всичко останало. — Замълча за момент, усетила погледите на всички присъстващи върху себе си, после събра кураж и продължи: — Дълго мислих и стигнах до единственото възможно заключение: онова, което стана на яхтата, не е самоубийство или нещастен случай. Някой е искал смъртта на мъжа ми!
Краткото мълчание след това изявление беше нарушено от Уолтърс:
— Всички знаем, че сте разстроена, госпожо Морланд. Но нищо тук не потвърждава вашите подозрения.
Ребека пристъпи към прозореца и надникна навън. Полицейските коли пред къщата бяха предизвикали любопитството на съседите и някои от тях се навъртаха наоколо. „Животът ми изведнъж се превърна в сапунена опера, която всички гледат след вечеря“ — помисли си с горчивина тя. После се извърна към детективите.
— Не е задължително да има доказателства. Някой обаче все пак би могъл да го подтикне към смъртта, като например му помогне да „скочи“ във водата, нали?
— Възможно е — кимна Соловски. — Но дори и в такива случаи съществуват косвени улики.
— Имате ли идея за мотивите на евентуалния извършител на подобен акт? — намеси се Уолтърс и черните му очи предизвикателно проблеснаха: — Дори само за един?
— Все още не — поклати глава Ребека. — Но оставам с такова чувство, защото…
— Госпожо, полицията не може да отделя сили и средства за разследване без доказателства! — прекъсна я детективът.
— Но…
— Вие сте юрист, госпожо Морланд. Да сте чували някога за присъда, издадена по чувство? — Той се извърна към униформените и леко намигна.
Ребека видя развеселените погледи, които си размениха полицаите, включително и жената. Тоя Уолтърс я правеше на глупачка, при това доста успешно.
— Не, разбира се — тръсна глава тя. — Искам да кажа само, че ако търсим достатъчно настойчиво, положително ще намерим и мотив.
— Може и да е права — подкрепи я детектив Соловски. — Крадците рядко се ровят в личните документи на жертвите си.
Уолтърс нищо не каза, но Ребека видя как лицето му окаменя. Очевидно не му стана приятно от забележката на партньорката му.
— Има и друго — побърза да добави. — Някой очевидно е наблюдавал къщата, тъй като моментът на нахлуването е избран много добре — след погребението и след като изпратих роднините. — Пое си дъх и продължи: — Тази вечер изпратих родителите си на летището и за пръв път след изчезването на Райън къщата остана празна. — Огледа лицата на присъстващите. — Не ви ли се струва, че тук има нещо?
— Не знам — сви рамене Уолтърс. — Крадците по правило влизат в празни къщи, а тази вечер вашата е била абсолютно тъмна.
— Нима не виждате връзката, за бога? — извика. — Съпругът ми е убит умишлено по съвсем конкретни причини! А тези, които са претърсили къщата ми тази вечер, са искали да бъдат сигурни, че не е оставил след себе си нищо компрометиращо! — Кръвта изведнъж се оттегли от лицето й. — Господи, компютъра! Как не се сетих по-рано? — Втурна се към вътрешността на къщата, следвана от останалите.
Наведе се над масата и включи компютъра, а сърцето й се качи в гърлото. Бързо влезе в главната директория.
— О, не! — промърмори. — Господи, не! — Скочи и се наведе над пръснатите по пода документи, после вдигна глава. — Няма ги! Нито файловете, нито разпечатките!
Бавно се изправи и скръсти ръце пред гърдите си.
— През последните три седмици от живота си мъжът ми всяка нощ работеше с компютъра — заяви. — Беше неспокоен и загрижен, не ми даваше никакви обяснения за това, което прави. Казваше, че се отнася за поверителни неща. — Гласът й стана по-уверен: — Някой е разбрал същността на това, върху което работи, и го е ликвидирал. А тази вечер се е отбил да прибере и компрометиращите материали. — Очите й се превърнаха в две блестящи звезди. — Сега вече вярвате ли ми?