Опасността от класиците

— Достатъчно съм голям, за да се занимавам с Флоранс — сухо отбеляза машината.

— Но тя чува! — каза Флоранс.

— Ами да, чува!

Ставах все по-раздразнителен.

— Чува, вижда, говори…

— И ходи! — добави машината. — Ами целувките? Разбирам какво е това, но не знам с какво ще целувам — продължи тя замислено.

— Въобще няма да целуваш — отвърнах аз. — Сега ще те изключа, а утре ще ти изчистя паметта, като ти сменя каналите.

— Ти — каза машината — не ме интересуваш, отвратително брадато същество. И да оставиш на мира контакта ми.

— Много си му е хубава брадата — възрази Флоранс. — Вие сте невъзпитана.

— Може би — каза машината с похотлив смях, от който ми настръхна косата, — но що се отнася до любовта, там съм по-наясно… Моя Флоранс, ела по-наблизо…

— Това, което ден и нощ желая да ти казвам аз,
са, виждаш ли, неща, които трудно се изричат
без поглед, жест, усмивка или глас…

— Я се опитай да се усмихнеш — подиграх й се аз.

— Аз мога да се смея! — каза машината.

И отново се изсмя безсрамно.

— Във всеки случай — казах вбесен — би могла да не копираш Жералди като папагал.

— Не копирам нищо като папагал! — отвърна машината. — Доказателството е, че мога да те нарека глупак, простак, кретен, идиот, тъпак, задник, боклук, олигофрен, парцал, куку…

— Аа! Стига толкова — запротестирах.

— Ако плагиатствувам Жералди — продължи машината, — то е, първо, защото не може да се каже нищо по-хубаво за любовта, и още, защото ми харесва. Когато ти кажеш на жените такива неща, каквито им е казал тоя тип, ела да ми се обадиш. И ме остави на мира. Не говоря на теб, а на Флоранс.

— Бъди мила — каза Флоранс на машината. — Аз обичам милите хора.

— Можеш да ми кажеш „Бъди мил“ — отбеляза машината. — Аз съм по-скоро от мъжки род. И млъкни, слушай.

— Нека твоя корсаж разкопчея.
Знам какво ще ми кажеш отдавна.
Да се любим. Най-умно това е.
Съблечи се. Ела незабавно.
Най-добре е да слеем телата,
да, това ще е по-безопасно.
Хайде, скъпа, свали си полата
и телата ще бъдат съгласни.

— Ах! Ти ще млъкнеш най-после! — развиках се вбесен.

— Боб! — каза Флоранс. — Това ли четяхте вие? О!…

— Ще я изключа — заявих аз. — Не мога да понеса да ви приказва така. Има неща, които човек чете, но не говори.

Машината мълчеше. После от гърлото й излезе някакво ръмжене.

— Не пипай контакта ми!

Приближих се самонадеяно. И без ни най-малко да съм я предизвикал, машината връхлетя върху мен. В последния момент успях да се хвърля встрани, но стоманената й обшивка ме удари силно по рамото. Гнусният й глас поде отново:

— Значи си влюбен във Флоранс, а!

Бях се прислонил зад стоманеното бюро и разтривах рамото си.

— Флоранс, излезте — казах аз. — Не стойте тук, изчезвайте!

— Боб! Не искам да ви оставя сам… Тя… Той ще ви нарани.

— Хайде, хайде — казах аз. — Излизайте бързо.

— Ще излезе, ако искам! — обади се машината.

Насочи се към Флоранс.

— Тръгвайте, Флоранс — повторих. — Побързайте.

— Страх ме е, Боб! — каза Флоранс.

С два скока тя дойде при мен зад бюрото.

— Искам да остана с вас.

— На тебе нищо лошо няма да ти направя — й каза машината. — Брадатият ще закъса. А, ревнуваш, нали! Гледаш да ми издърпаш контакта, значи!

— Не ви искам! — каза Флоранс. — Вие ме отвращавате.

Машината бавно отстъпи, за да се засили. Нападна ме внезапно, с цялата мощ на моторите си. Флоранс изкрещя.

— Боб! Боб! Страх ме е!

Бързо седнах върху бюрото и я придърпах към себе си. Машината се блъсна в него, то се плъзна до стената и се удари в нея със страшна сила. Стаята се разтресе и от тавана се откърти парче мазилка. Ако бяхме останали между стената и бюрото, щяхме да сме срязани.

— Цяло щастие е — изломотих аз, — че не съм монтирал помощните ефектори. Останете тук.

Качих Флоранс върху бюрото. Сега машината не можеше да я достигне. Изправих се на крака.

— Боб, какво ще правите?

— Няма нужда да го казвам на глас — отговорих.

— Ясно — каза машината, — пак се опитай да ме изключиш!

Видях, че се изтегля на позиция и изчаках.

— Няма да се отървеш!

Машината нададе яростен рев.

— Така ли! Сега ще видиш.