Връхлетя върху бюрото. Точно на това се надявах. В момента, в който стигна до него и се опита да го сплеска, за да се добере до мен, аз скочих и я яхнах. Хванах се с лявата ръка за захранващите кабели, които стърчаха на върха й, а с другата се помъчих да достигна ключа. Машината ме удари силно по главата и като обърна към мен лоста на четящото устройство, се опита да ме убие. Но преди да имам време да се осъзная, тя се разтресе бясно и аз изхвръкнах от нея като топка. Сгромолясах се на земята. Усетих силна болка в крака и видях като в мъгла как машината се засилва, за да ме довърши. А после настъпи мрак.
Когато дойдох в съзнание, бях легнал, очите ми бяха затворени, главата ми беше върху коленете на Флоранс. Изпитвах смесени чувства: болеше ме кракът, но нещо много меко се притискаше към устните ми и аз усетих необикновено вълнение. Отворих очи и видях очите на Флоранс, на два сантиметра от моите. Тя ме целуваше. Припаднах повторно. Този път тя ми удари плесница и аз веднага се свестих.
— Вие ме спасихте, Флоранс…
— Боб — каза ми тя, — искате ли да се ожените за мен?
— Трябваше аз да ви предложа, скъпа Флоранс — отговорих, изчервявайки се, — но приемам с радост.
— Успях да я изключа — каза тя. — Никой повече няма да ни слуша. Боб… сега, бихте ли искали… не смея да ви помоля…
Тя беше загубила увереността си. Очите ме боляха от лампата на тавана в лабораторията.
— Флоранс, ангел мой, говорете…
— Боб… кажете ми нещо от Жералди…
Почувствувах как кръвта ми закипя. Взех хубавата й остригана главица в ръцете си и смело потърсих устните й.
— Леко снижи абажура… — прошепнах.