Бен се изненада.
— Я го кажи пак.
— Помисли малко. Сега подходът към разследването е само от една гледна точка — на извършеното престъпление. Добре, надявам се, че ще успееш, преди да са ме атакували отново. Инак съм за мустака. Но би трябвало да възприемем и втори подход. Мислил ли си за това какво точно е откраднато?
— То е очевидно — твоята машина ИИ.
— Не, не е само това. Те се опитаха да убият всички, които знаеха нещо за ИИ, да откраднат или унищожат съществуващата документация. И все още се опитват да ме убият. Това прави едно нещо съвършено ясно.
— Разбира се! — рече Бен. — Трябваше да се сетя. Те не само са искали да се сдобият с ИИ, но са искали да имат и пълен монопол върху него в света. И сега навярно ще се опитат да го изкарат на пазара. Ще искат да го използват за търговия и да спечелят. Но тъй като са извършили убийства и кражба, съвсем ясно е, че не биха искали да бъдат разкрити. Ще трябва да прикрият факта, че го използват, значи трябва да го употребят по такъв начин, че никой да не може да се сети за тях.
— Разбирам какво имаш предвид — рече Шели. — След като го пуснат в действие, ИИ може да бъде използван практически за всякаква цел. Да управлява механични процеси, може би да пише програмни продукти, да следва нови изследователски тенденции, да подпомага производството — би могъл да се използва почти за всичко.
Беникоф тържествено кимна.
— И тъкмо поради това е трудно да бъдат открити. Ще трябва да сме нащрек, да търсим не нещо определено, а буквално всякакъв вид програма или машина, която изглежда необичайно усъвършенствана.
— Прекалено общо е, за да може моята програма да се справи — рече Шели. — Дик Трейси може да работи само с внимателно подбрани бази данни. Програмата просто не притежава достатъчно познания или здрав разум, за да ни помогне при проблем с толкова широки граници.
— Тогава ще трябва да я подобрим — каза Брайън. — Точно към това съм се насочил. Сега е абсолютно ясно какво трябва да сторим. Първо ще направим Дик Трейси по-умен, ще го снабдим с повече общи познания.
— Искаш да кажеш, че ще го превърнеш в ИИ? — попита Беникоф. — И ще го използваш да открие другите ИИ. Все едно да накараш крадец да залови друг крадец.
— Това е половината от задачата. Другата е работата ми по робота Робин. Искам да го приближа до онзи ИИ от записките ми. Ако успея, тогава ще научим повече за онова, на което е способна откраднатата машина. А то ще ни помогне да ограничим кръга на търсенето.
— Особено, ако можем да заложим същите способности в Дик Трейси — добави Шели. — Тогава програмата наистина ще научи какво да търси!
Тримата се спогледаха, но изглежда нямаше повече за казване. За всеки от тях бе ясно какво да предприемат.
Надигнаха се да си вървят, но Бен ги спря.
— Трябва да обсъдим още един важен въпрос: къде да живее Шели.
— Съжалявам, но ти засегна темата — рече Шели. — Мислех си, че ще получа едно хубаво апартаментче. Но в последния момент сделката пропадна.
Бен се почувства неловко.
— Съжалявам, но… да си призная, това бе мое дело. Като си мислих за нападенията срещу Брайън, стигнах до заключението, че сега и ти се превръщаш в мишена. След като започнеш работа по ИИ, то убийците ще поискат… не е лесно да се каже, но покрай Брайън ще поискат да убият и теб. Съгласна ли си с този извод?
Шели с неохота кимна утвърдително.
— А това означава, че ще трябва да живееш при същата степен на безопасност като Брайън. Тук, в „Мегалоуб“.
— Ако се наложи да живея в онази бизнесменска спалня, може да се докарам до самоубийство.
— Изобщо не става въпрос за нея! Много добре я знам, защото самият аз съм прекарал не една жалка нощ там. Мога ли сега да направя едно предложение? В казармата има няколко помещения, предназначени за военнослужещи — жени. Ако съединим няколко стаи и ги обзаведем като малък апартамент, ще имаш ли нещо против да живееш там?
— Но искам да имам думата при обзавеждането.
— Ти ще си го подбереш, ние ще платим сметката. Електронизирана кухня, вана якуци16 — всичко, което пожелаеш. Военните от инженерните войски ще го монтират.
— Предложението се приема. Кога ще получа каталозите?
— Вече са в кабинета ми.
— Бен, ти си ужасен. Откъде беше сигурен, че ще приема този план?
— Не бях, само се надявах. Но ако човек огледа проблема от всички страни, ще се убеди, че това е единственият изход от гледна точка на безопасността.
— Мога ли сега да разгледам каталозите?
— Разбира се. Те са в тази сграда, стая 412. Ще се обадя на помощничката ми и ще й кажа да ги изрови.
Шели тръгна към вратата, но се спря и се обърна.