— Мисля, че това е въпрос на идентичност. Дали вторият ИИ ще е същият като първия?
— Да, но само в мига на копирането. Веднага щом започне да функционира, да мисли сам, той ще започне да се променя, да помни. Нали ние самите сме онова, което е собствената ни памет? Когато забравим нещо или научим нещо ново, ние „произвеждаме“ нова мисъл или правим нова връзка — променяме се. Ставаме по-различни. Същото ще се отнася и за ИИ.
— Сигурен ли си в това? — попита недоверчиво тя.
— Абсолютно. Защото мозъкът функционира тъкмо така. Което означава, че ми предстои маса работа по паметта. Нали заради това не успяхме с всички предишни версии на Робин. Проблемът за оценка на приоритетите, за който говорихме преди. Не е достатъчно той да се учи само по простия метод „стимул-отговор-награда“, защото по този начин би могъл да реши единствено прости проблеми с краткотраен ефект. Вместо това трябва да е в състояние да извършва широкомащабен рефлективен анализ, в който да може да осмисли поведението си в по-дългосрочен план, да открие онези стратегии, които ще му донесат успех, както и онези, които биха го натикали в задънена улица, макар на пръв поглед да изглеждат перспективни.
— Като те слуша човек, мозъкът изглежда като глава лук.
— Така е — той се усмихна при тази мисъл. — Добра аналогия. Люспа подир люспа, слой подир слой — и всичките свързани взаимно. Човешката памет не е просто асоциативна — да свързва ситуации, отговори, стимули. Тя е освен това насочена напред, в перспектива, и назад — разсъдителна. Направените връзки трябва да бъдат въвлечени в дългосрочни цели и планове. Именно затова съществува това важно разделение между краткосрочната и дългосрочната памет. Защо е необходим около час, за да се запомни нещо, което принадлежи на дългосрочната? Защото е необходим буферен период, в който да се реши дали дадено поведение си струва да бъде запомнено или не.
Умората го покоси неочаквано. Кафето бе изстинало; започна да го наболява глава; бе близо до депресията. Шели забеляза това и леко го бутна по ръката.
— Време за почивка — рече тя.
Той кимна лениво и с мъка се изправи.
26.
19 юни 2024
Щом Беникоф почука, Шели отвори вратата.
— Брайън дойде току-що — рече тя, — и тъкмо му нося бира. Ти искаш ли?
— Да, моля.
— Влизай да разгледаш, нали ти плати за всичко.
Тя го отведе във всекидневната, където не бе останала и следа от казарма. Завесите от пода до тавана на прозореца бяха от ярка, ръчно тъкана материя. Килимът си „ходепе“17 с тъмнооранжевото на завесите. Елегантните линии на датската тикова мебел се вписваха приятно в тази цветова гама и приятно контрастираха с внушителната посткубистична картина, която покриваше почти цяла стена.
— Доста разкошно — рече Бен. — Мога да си представя как ще изпищят в счетоводството.
— Едва ли. Завесите и килимите са по израелски проекти, но са произведени в арабски страни и затова изобщо не са скъпи. Картината е на заем от мой приятел художник, възнамеряваме да я продадем. Повечето от парите отидоха за високотехнологичната кухня. Искаш ли да я видиш?
— След бирата. По-добре е преди това да се подкрепя.
— Ще ми обясниш ли тази своя мистериозна покана за тайландски обяд? — попита Брайън, излегнат удобно в дълбокия, тапициран фотьойл. — Знаеш, че Шели и аз сме затворници на „Мегалоуб“, докато не приберете убийците. Та като как ще идем в този твой тайландски ресторант?
— Ако не можеш да идеш до Тайланд, защо Тайланд да не дойде при теб? Веднага щом ми съобщихте, че искате да ме информирате докъде сте стигнали с работата си по ИИ, реших, че трябва да го отпразнуваме. Благодаря, Шели.
Той отпи голяма глътка от студената „Текате“ и въздъхна.
— Чудесна е. Всичко започна с проверката по сигурността миналата седмица. Участвах в комисията по допускането на войниците, които да служат тук. И тогава разбрах, че редник Лат Фроа е влязъл в армията, за да избяга от ресторанта на баща си. Бил казал, че му писнало от манджи и искал малко екшън. Ала след като година ял буламачите на войската, му се приискало да сготви едно тайландско ястие тук, стига да му се доставят необходимите продукти. Това и направих. Готвачите се навиха и сега войската очаква с нетърпение промяната. След два следобед столовата ще е само за нас. Ние ще бъдем опитните мишки и ако одобрим кльопачката, Лат обеща да нахрани тази вечер цялото войнство.
— Нямам търпение — рече Шели. — Не че храната е кофти, но една промяна ще ми подейства чудесно.
— Как върви разследването? — попита Брайън. Този въпрос никога не напускаше мислите му. Докато отпиваше от бирата си, Бен се намръщи.