— Надявам се. Ами ако се повреди?
— Няма, но въпреки това имаме техник на денонощно дежурство, просто за да са спокойни клиентите ни.
— Правите ли периодични прегледи на машината?
— Само ако поискате. На всеки шест месеца се прави проверка. Първо ще ви се обадим, за да си определим среща, но става дума за рутинна поддръжка. Извън това на вас ви остава само да отвържете това дяволче унищожител на буболечки и да гледате! Вие, господа, няма да съжалите дори за миг, че сте го взели.
Беникоф изсумтя подозрително и прочете отново договора. Нисюми излезе да изпрати Джо и шофьора, докато Беникоф ги наблюдаваше над листовете през прозореца на кабинета. В мига, в който камионетката изчезна от полезрението му, той грабна телефона и позвъни първо в офиса на ФБР, а сетне — на Брайън.
— Не знам как Свен е открил този Бъг-оф, но мисля, че сме на вярна следа. Всичко в тази машина намирисва на изследванията ти върху ИИ. — Чу се изскърцване на спирачки и отвън спря камион за колетни пратки на „Федерал Експрес“. — От ФБР вече са тук. Те ще опаковат това нещо и ще го качат на самолета. Ще пристигне утре сутринта, аз — също!
Шофьорът на камиона, облечен в униформа на „Федерал Експрес“, беше агент Пердомо.
— Благодаря за сътрудничеството ви, мистър Нисюми — рече Пердомо. — Нямаше да стигнем доникъде без вашата помощ. А сега ще ви освободим от машината.
— А какво ще правя, ако търговецът или някой от хората му поискат да я видят?
— Забавете ги — рече Беникоф. — И се свържете веднага с агент Пердомо. Но навярно няма да ви безпокоят, ако се плащат навреме вноските по лизинга. Изпращайте сметките на Пердомо — ще бъдете обезщетяван веднага. Търговецът каза, че няма да преглеждат машината шест месеца. Дотогава нашето разследване ще е отдавна завършило.
— Както наредите. Ако е необходимо още нещо, казвайте.
— Не, няма. Благодаря ви още веднъж.
Изключиха Бъг-оф, поставиха го заедно със захранващия му блок в кашон, който опаковаха в кафява хартия. Беникоф отпътува във фургона с машината до един празен склад в покрайнините на Сиатъл. Там ги очакваше екип на ФБР.
— Торес, от сапьорския отряд — представи се водачът им. — Вие ли сте мистър Беникоф?
— Точно така. Благодаря ви, че се отзовахте веднага.
— Това ни е работата. Разкажете ми какво е това. Мислите ли, че в него има заложен експлозив?
— Съмнявам се много. Доколкото разбрах, в страната има още поне стотина. Съмнявам се във всичките да са заложени бомби; ако само една машина гръмне, тя ще привлече ненужно внимание, ще доведе до големи неприятности. Не, повече се безпокоя за наличието на някакви вътрешни защити, с които машината може да е снабдена срещу евентуален промишлен шпионаж: някои хора наричат тези защити обратно инженерство. Убеден съм, че производителите не биха искали изобретението им да бъде разкрито. Имам силни подозрения, че технологията, върху която се базира тази машина, е открадната миналата година. За нея още няма издадени патенти. Съществува също така и вероятност машината да има нещо общо с разследване на престъпление, което върви в момента. Ако тези хора са замесени в него, то те не биха искали никой да разбере как действа машината им.
— Значи може да има заложени капани, за да не се разбере как работи? Примерно, да се самоповреди, ако някой вземе да любопитства прекалено.
— Точно така. Вътрешният й компютър може да е настроен да се саморазруши, да разруши програмите си или паметта си. Може да използва „самоубийствен“ модул. Напоследък, след като намалиха срока за действие на патентите, тези модули са доста разпространени.
— Добре, сега ще ви помоля и двамата да излезете. Повечето от номерата са ни познати, така че няма да ни отнеме много време.
Отне им обаче почти пет часа.
— Оказа се по-сложно, отколкото очаквах — призна Торес. — Доста хитри неща има тук. Пултът за управление изглеждаше прекалено очевидно място за проникване, затова „влязохме“ откъм дъното. Открихме четири различни ключа, един върху капака, друг под един болт, който трябва да се развие, за да се получи достъп. И все пак, нямаше нещо, което да ни озори.
— Щеше ли да последва експлозия? — попита Беникоф.
— Не, не бе свързан по такъв начин. Може би щеше да се получи пробляскване, малко пушек. Всички ключове бяха свързани на късо през процесора към захранването. Щеше хубавичко да се стопи. Сега обаче машината е изцяло на ваше разположение. Хубава машинарийка. Доколкото разбрах — събирач на буболечки, а?
— Точно това прави.
— Светът напоследък е пълен с чудеса.
Бъг-оф сега бе опакован в по-голям сандък, здраво облепен и запечатан. Отначало Беникоф смяташе да уреди специалното му транспортиране, но после се отказа — обикновената пратка щеше да привлече по-малко внимание.