— Сигурно са го направили хората на ФБР — рече Бен. — Обзалагам се, че ще намериш контакта към онова, което би могло да бъде централният процесор.
— Ето го — каза Тели и посочи квадратна метална кутия, монтирана от едната страна на рамката.
Бен огледа кутията от всички страни, използвайки огледало и фенерче, за да погледне отдолу и отзад.
— Откакто се занимавам със сигурността в промишлеността, съм виждал подобни неща доста често. Запечатани, без да е предвидено да се отварят. Но каквото и да има вътре, то излъчва топлина — виж топлообменника ей там. Вентилаторът обаче охлажда ребрата му и няма нужда в самата кутия да има отвор. Виждаш ли този шев? Заварка с онези свръхслепващи електроди — тя е по-здрава, отколкото самия метал. Няма да успеем лесно да я отворим, затова да не се опитваме. Можем да открием още сума неща, без да се налага да я разрязваме. Но в крайна сметка сигурно ще трябва да я отворим — рече Бен.
— Може би, но засега да опитаме без да го правим. Вътре трябва да има резервна батерия, която да поддържа записаните в DRAM-а програми в случай, че бъде изключена основната батерия. Като знаем за останалите капани в машината, сигурно ще трябва да има и още един, който да задейства при опит да се отвори кутията на процесора.
— Който ще направи късо с резервната батерия? — попита Шели.
— Точно така. Но човек не определя степента на интелигентност, като прави дисекция на мозъка! Нека първо да направим „снимка“ на веригите и да видим как работи. Сетне можем да пуснем няколко предварително подготвени теста…
Брайън усети леко потупване по рамото и се обърна: зад гърба му стоеше ИИ.
— Това ли е машината Бъг-оф?
— Да, Свен. Искаш ли да я погледнеш?
— Да.
Той се хвана за плота на масата с един от дървовидните си манипулатори и се изкачи на повърхността с плавно движение. Стъбълцата на очите му се удължиха и се спуснаха към неподвижната машина. Огледът бе бърз, продължи само няколко мига.
— Хипотезата за ИИ-система и процесор сега е извън всякакво разумно съмнение.
— Точно това искахме да чуем — каза Брайън. — Остани тук, Свен, ти ще извършиш цялостния му преглед.
— Няма да ви преча — рече Бен. — Обадете ми се, щом откриете нещо. Ще бъда в кабинета си. Трябва да проведа сума телефонни разговори.
— Добре. Чакай да ти отворя.
Разследването на „Диджит Тек“ вървеше с пълна пара. Беникоф позвъни на агент Дейв Маниъс, който водеше следствието от страна на ФБР още от самото начало. Отговори му обаче друг агент.
— Съжалявам, мистър Беникоф, но не е тук. Каза, ако се обадите, да ви предам, че е тръгнал към вас.
— Благодаря.
Той затвори. Сигурно бе нещо важно, щом Маниъс не искаше да говори по телефона.
Когато Маниъс дойде, довършваше втората си чаша кафе и крачеше из кабинета си.
— Разказвай — рече Бен. — Откак получих съобщението ти, изтърках килима в тази стая.
— Нещата вървят добре. Ще ти разкажа всичко, а ти ми налей едно голямо кафе без мляко. Ти може и да си спал нощес, но твоят подопечен дори не е и помирисвал легло.
— Сърцето ме боли за теб — рече Бен без всякаква нотка на съчувствие. — Хайде, Дейв, стига го усуква. Какво стана? Ето.
— Благодаря — Маниъс се отпусна на дивана и засърба кафето. — Поставихме корпорацията „Диджит Тек“ под наблюдение, веднага щом получихме доклада ти. Не е кой знае колко голямо предприятие, има около сто и двайсет работници. Внедрихме свой агент сред тях.
— Толкова бързо? Поразен съм.
— Въпрос повече на късмет. Една от секретарките се разболя от грип. Тъй като вече имахме поставени подслушвателни устройства, засякохме обаждането, с което търсеха заместничка. Една от нашите агентки подаде молба. Тя е програмистка с богат опит в секретарската работа, а и е вършила подобна дейност и преди: наблюдение отвътре на търговски престъпления. Всичко е в документацията, стига да знаеш как и къде да търсиш, а тя знае. В тази машина Бъг-оф са инвестирани големи пари. Построено е било изцяло ново крило към старата фабрика, доставена е скъпа машинария.
— Тя успя ли вече да надникне в архива на компанията?
— В целия. Както винаги паролите за достъп се оказаха обикновени кодове, телефонни номера, името на съпругата — нали разбираш? А нещата се улесниха още повече от това, че главният счетоводител си държал паролите за достъп записани на картонче, залепено върху стената на чекмеджето на бюрото му. Ама наистина, не се шегувам!
— Добър, а може би и недотам добър знак. Ако имат нещо за криене, навярно щяха да го скрият много по-добре.
— Човек никога не знае. Повечето мошеници обикновено не са много умни. — Той постави на писалището един GRAM. — Във всеки случай тук е всичко, което сме постигнали досега. Архивът на компанията от момента на основаването й. Сега сме в процес на сдобиване с биографичен материал за по-важните ръководители. Ще го получиш веднага, щом го имаме.