— Някакви заключения?
— Прекалено е рано, Бен. Ако не ти свиди, ще изпия още една чаша. Изглежда преди време са имали финансови затруднения, но са се преобразували в акционерно дружество и са набрали дори повече средства, отколкото са им трябвали.
— Искам да науча кой държи контролния пакет акции.
— Ще го узнаеш. Мислиш ли, че това са хората, които търсим?
— Скоро ще разберем. Ако продават ИИ с търговски цели, ще трябва да имат доста документация за това кой е извършил изследванията, как са го разработили. Ако тя им липсва, тогава ние ще извадим късмет, а те ще загазят.
След като Брайън не се обади до пет часа, Бен отиде сам в лабораторията. Външната врата бе почти изцяло скрита зад истинска джунгла от малки растения и дръвчета в саксии; наложи му се да ги прескача, за да стигне до вратата на лабораторията. Изглеждаше така, сякаш всички местни разсадници са били очистени до шушка. Той посегна и щракна с пръсти пред видеокамерата над вратата.
— Има ли някой вътре?
— Здрасти, Бен. Тъкмо щях да ти се обаждам. Тук стават интересни неща. Почакай само секунда.
И вътре в лабораторията, около работния тезгях, също имаше растения. Първото нещо, което Бен забеляза, бе, че Бъг-оф и ИИ очевидно бяха потънали в нежна прегръдка. ИИ стоеше съвсем близо до частично разглобената машина и многоклонестите му пръсти бяха обгърнали вътрешностите й.
— Любов от пръв поглед? — попита Бен.
— Ами! Просто проверяваме входовете и изходите за информация. Ако разгледаш тези удължения на пръстите му под увеличително стъкло, ще видиш, че са групирани в еднакви снопове. Всеки сноп съдържа троен подсноп, съставен от два обектива от оптично влакно и източник на осветление. Обективите са разположени на фиксирани разстояния един от друг. Това говори ли ти нещо?
— Да, устройство на бинокъл.
— Точно така. В добавка към това, което бихме могли да наречем очи, във всеки сноп има и четири механични манипулатора. Трите са с притъпени краища — за захващане, а единият е с острие — за изрязване. Той отсича главата на насекомото миг преди то да потъне във фунията. Сноповете работят независимо един от друг… е, почти независимо.
— Какво имаш предвид?
— Нека да ти пусна един видеозапис и сам ще разбереш.
Брайън мушна касетата във видеото и я превъртя до търсеното място.
— Заснехме го с висока скорост, а го пускаме забавен. Погледни.
Изображението бе ясно, с голяма контрастност и с неколкократно увеличение. Кръгли метални пръти бавно посягаха да уловят муха, дълга почти трийсет сантиметра. Крилете й се размахаха бавно и безуспешно, след което изчезна от екрана. Същото се повтори и с листна въшка.
— Ще го пусна отново — каза Брайън. — Този път обърни повече внимание на първото насекомо. Гледай. Виждаш ли снопа над него? Първо е неподвижен, а ето, сега задейства. Но мухата не помръдна, преди да бъде хваната. Разбираш ли за какво става дума?
— Видях го, но днес не ми е денят за съобразителност. Какво значение има това?
— Ръката не се опита да използва груба сила и скорост, за да улови мухата в полет. Вместо това роботът използва реално познание какво поведение би трябвало да очаква от всеки вид насекомо! Когато напада домашната муха, при приближаването си Бъг-оф отдръпва захващащото снопче, сякаш се оттегля, докато за насекомото стане късно да избяга. Сигурни сме, че не става въпрос за случайност. Бъг-оф изглежда познава поведението на всяко насекомо, описано в тази книга.
Брайън подаде на Бен голям том със заглавие „Наръчник по етология на насекомите“, издание 2018 г.
— Но как разбира Бъг-оф с какво насекомо си има работа? На мен всички ми изглеждат еднакви.
— Добър въпрос, след като моделът на разпознаването бе моето проклятие от първия ден, в който започнах работата си по ИИ. Промишлените роботи не могат да се справят добре с разпознаването и монтажа на отделни части, ако не са им представени по определен начин. А за да се види и в последствие да се разпознае човешко лице, е необходимо да бъдат приети хиляди сигнали. Ако напишеш програма за събиране на буболечки от храстите, ще трябва да програмираш всяка възможна буболечка на света, с размерите й, с начина й на движение и т.н. Една много голяма и сложна програма…
— И е трудно да бъде настроена?
— Колкото и да е странно, не е така. Но ти или аз — или някой човекоподобен ИИ — ще е много добър в събирането на буболечките. Целият процес по идентификация, по посягането и хващането е ужасно сложен, но и невидим за нас. Това са атрибутите, една от функциите на интелекта. Просто посягаш и улавяш. Без да използваш каквито и да е сложни програми. Тъкмо това става и тук — така поне мислим. Ако в машината има ИИ, то в даден момент той протяга един сноп и хваща. След като насекомото е уловено, той превключва към подпрограма, която го взема, докарва го до контейнера, откъсва му главата и го изхвърля; после отново се връща в изходна позиция, готов за ново действие. Междувременно ИИ е наредил на друг сноп да улови друго насекомо, после на още един и на още един; редувайки заповедите си толкова бързо, че не можем да забележим действието в реално време. Аз и ти можем да направим същото не по-зле.