— Говори само за себе си, Брайън. На мен ми се вижда много отегчително.
— Машините не се отегчават, поне засега. Всичко това обаче е все още косвена улика. А сега ще ти покажа нещо далеч по-добро. Виждаш ли как Свен се е включил към операционната система на Бъг-оф? Той чете всички данни, постъпващи от сензорите, както и обратните, командни съобщения. Сигурен съм, че знаеш, че „обществото“ на ума, независимо дали е човешки или изкуствен, се състои от съвсем малки единици, като никоя от тях не е интелигентна сама за себе си. Интелект наричаме съвкупността от дейността им. Ако можем да извлечем една такава единица и да я разгледаме, ще можем да разберем как действа.
— В човешкия ум?
— Почти невъзможно. Но при един ИИ в ранен стадий на разработка, тези единици могат да бъдат идентифицирани. След като анализирахме част от обратните връзки в Бъг-оф, открихме модел, нещо като програма, която може да бъде идентифицирана. Ето, нека ти я покажа.
Брайън извика програмата на екрана, въведе няколко команди, потърка доволно ръце и се усмихна радостно.
— После ще ти покажа още една програмка. Тя бе извлечена от банката данни в Мексико. Група команди, които дори и не си спомням — но навярно само аз бих могъл да ги напиша. Ето, сега ще разделя екрана на две и ще извикам и втората програмка.
Двете програми се появиха редом една до друга на екрана. Брайън ги пусна да текат бавно и едновременно. Бен погледна първо едната, после — другата и ахна.
— Господи, та те са съвсем еднакви.
— Така е. Тази съм я писал преди две години. Другата е в машината. Идентични са.
Бен неочаквано помрачня.
— Да не искаш да кажеш, че никъде на света няма данни за подобни програми? Че не се използвани с комерсиални цели в някоя друга програма?
— Точно това имам предвид. Аз съм я писал и съм направил бекъп-копие в Мексико. Оригиналът беше откраднат. Крадците навярно не са я схванали добре, затова просто са я преписали. А който я е откраднал, я е вградил в този ловец на буболечки. Хванахме ги!
— Да — рече съвсем тихо Бен. — Мисля, че ги хванахме.
30.
12 септември 2024
— Нима не разбираш, че мина вече цяла седмица? — рече Брайън. — Цяла проклета седмица, откакто доказах за радост на всички, че този събиращ буболечки негодник е произведен от същите хора, които откраднаха моя ИИ. И, което за теб може би няма голямо значение, но за мен е дяволски важно, — от същите хора, които ме простреляха и отнесоха половината ми глава. И през цялата тази седмица не бе предприето нищо.
— Това не е съвсем вярно — рече Бен тихо и доколкото можеше внимателно. — Разследването продължава. Може би повече от осемдесет агенти са включени в него по един или друг начин…
— Не давам и пет пари, дори ако са включени цялото ФБР и ЦРУ. Кога ще бъде направено нещо?
Бен не отвърна, само сръбна от бирата си. Намираха се в жилището на Брайън повече от час, в очакване на обещаното обаждане. Всички бяха настръхнали поради закъснението. Бен неведнъж обясни всичко бавно и внимателно. Ала Брайън бе изгубил търпение и това бе разбираемо. Напрежението започна да нараства от мига, в който се разкри, че „Диджит Тек“ произвежда ИИ, използвайки неговия проект. Очакваше нещо да се случи, да се появи някакъв пробив. В лабораторията му не се вършеше нищо, а и самият той не си помагаше никак с това, че си разбърка трета, смъртоносна на вид „маргарита“21.
След като един от ефрейторите в клуба му бе показал как да приготвя коктейла, той нямаше спиране. Вдигна чашата и тъкмо отпиваше солидна глътка, когато телефонът иззвъня. Преглътна бързешком, блъсна чашата върху масата и откачи апарата от колана си. Закашлян, едва успял да си поеме дъх, той отговори на обаждането.
— Да — продължи да кашля силно. — Бихте ли повторили отново? Добре. — Избърса очите и устните си с носна кърпичка и най-сетне се успокои. — Разбрах, съвещание след десет минути, прието.