— Да вървим — рече с голямо облекчение Бен, остави чашата си и се изправи. Когато излязоха от външната врата на помещението, се сблъскаха с майор Ууд и един взвод войници, които ги очакваха.
— Това излизане навън не ми се нрави — рече остро майорът.
— Няма да ходим кой знае колко надалеч — отвърна Бен. — Само до административната сграда, която, както сам виждаш, е в края на алеята.
— И е дяволски близко до външния портал, почти се вижда от пътя.
— Майоре, обясних ти това и преди. Няма друг начин. Трябва да използваме съвещателната зала. Всички ни помагат. Следвайки твоите инструкции, работещите в „Мегалоуб“ бяха освободени да си вървят по обяд. Техниците провериха залата и цялата сграда. Какво още би могло да се желае? Противовъздушна батарея?
— Вече разполагаме с такава. Противовъздушни ракети са инсталирани върху покривите на четирите сгради. Хайде.
Навсякъде се виждаха тежковъоръжени войници — дори и готвачите бяха изтеглени заради операцията от кухнята и се бяха включили в охраната. Макар до административната сграда да имаше само неколкостотин метра, майорът настоя да отидат дотам с бронетранспортьор.
Брайън никога не бе влизал в заседателната зала на „Мегалоуб“ и затова се огледа с любопитство. Бе мебелирана разкошно; картината на Ван Гог на стената сигурно бе оригинал. Приглушено осветление, дебели килими, махагонова заседателна маса, с подредени около нея столове. Самата маса бе отдръпната встрани от панорамния прозорец, който се простираше върху цялата отсрещна стена. Оттук, от петия етаж се разкриваше великолепна гледка към пустинята и към планините отвъд нея.
— Тъкмо навреме — рече Бен, като погледна часовника си. Още докато изричаше тези думи, пустинната гледка изчезна и на нейно място се появи друга заседателна зала. Чак тогава Брайън разбра, че цялата стена бе телевизионен екран с висока разделителна способност, образът върху която се получаваше от триизмерни, управлявани от човешки поглед камери, пуснати наскоро в производство.
Макар да изглеждаше, че всички се намират в една зала, конференцията се провеждаше практически върху територията на целия континент — от Сан Диего до Капитолия. Масата, около която седяха другите, се намираше на равнището на масата в „Мегалоуб“ — така, че сякаш се образуваше една-единствена маса, около бяха насядали всички. Очевидно са били въведени стандарти за височината и дължината на масите, използвани за телеконференции, помисли си Брайън. Седнаха.
— Брайън, мисля, че не сте се срещали с агент Маниъс, който води разследването от страна на ФБР още от първия ден.
— Радвам се, че най-сетне се запознахме, Брайън.
— Здравейте — това бе единственото, което Брайън успя да изрече. Нали всъщност в момента не се срещнаха… или напротив? За разлика от него агентът очевидно бе свикнал с подобни неща.
— Ще ни въведеш ли в течение на нещата, Дейв? — попита Бен.
— Нали за това става дума? Вие сте получили копия от цялата получена информация. Има ли въпроси?
— Разбира се, че има — сопна се още ядосаният Брайън. — Не е ли крайно време да се предприемат действия, да бъдат задържани онези престъпници?
— Да сър, времето наистина дойде. Тъкмо затова провеждаме това съвещание.
— Добре — рече Брайън и се отпусна на стола си; част от напрежението, натрупано през последните дни, спадна.
— Нека ви информирам докъде сме стигнали до този момент. Притежаваме вече всички архиви на компанията „Диджит Тек“, както и най-новите досиета на всички, работещи в нея. Дойде време, когато вече не можем да получим нищо от обществени или частни архиви. Имаме също така чувството, че ще е неразумно да продължим още наблюдението си върху компанията. Нашите хора са много опитни професионалисти, но с всеки изминал ден се засилва вероятността дейността им да бъде случайно разкрита. Ето защо решихме, че днес в четири следобед ще е най-подходящият момент да извършим операцията. — Брайън погледна часовника си, оставаха още четирийсет и пет минути. — Агент Ворски ще ви обясни какво ще се прави.
Ворски им кимна — беше мършав мъж с изправена, военна стойка. Той погледна бележките си върху масата.
— В момента имаме четирима агенти, внедрени в завода.
— Толкова много? — попита Бен. — Сигурно ще събудят подозрение.
— Да, сър, така би станало, ако отлагаме. Имаме една агентка в управлението, за която знаете. Преди два дни имаше случай на леко хранително отравяне, в резултат на повреда в хладилния камион, обслужващ завода. Агенцията по заетостта, използвана от „Диджит Тек“, вече разполагаше с имената на нашите агенти в списъците си.