Никой не попита как така се бяха случили тези инцидентни отравяния, затова и Брайън не отвори уста.
— Планът е много прост, доказал своите качества в миналото. Точно в четири ще се включи противопожарната сигнализация и всички ще бъдат помолени да напуснат сградите. Веднага щом това стане, двама агенти ще застанат на пост в управлението, за да възпрепятстват достъпа до всякакви файлове или архиви, а други двама ще завземат изследователската лаборатория. Екипът, който ще нахлуе, ще носи ето такива шлемове, така че ще можем да следим всяка фаза на операцията.
Агент Ворски вдигна един шлем и го сложи на масата. Изглеждаше като бейзболна шапка от черна пластмаса с монтирано над козирката фенерче.
— Направени са от много здрава пластмаса, за да защищават главите на онези, които ги носят. Но по-важни са многопосочните камери, монтирани върху тях. Те работят напълно независимо от носителя си. Изображението се стабилизира от лазерен жироскоп и се управлява от операторите тук. Няма значение в каква посока се движи човекът или накъде ще завърти глава — ние ще изберем онази картина, която ни е необходима.
Той завъртя шлема надолу и нагоре, обърна го бързо, но обективът си оставаше постоянно насочен към екрана.
— Разполагаме с шест отделни щурмови екипа и във всеки от тях по един човек ще носи от тези камери. Тези шест изображения ще се появят на екраните ни. Нашите режисьори ще увеличат най-важната картина, ще можете да чувате и съпровождащия я звук. Всички останали изображения разбира се ще бъдат записани за по-сетнешно проучване. Това, което ще направим засега, ще е да ви дадем възможност да наблюдавате операцията в реално време.
— Има ли въпроси? — попита Маниъс. — Остана ми само време да ви съобщя какво ще предприемем. Първо ще защитим цялата екипировка и архивите, за да не може да бъде унищожено нищо. Сетне всички работещи там — както и четиримата отсъстващи по болест — ще бъдат задържани и разпитани. Имаме да им зададем маса въпроси и съм убеден, че ще получим отговорите на всички от тях. Вече започна броенето на десетте минути до началото.
Другата заседателна зала изчезна и на нейно място се появиха шест съвсем безинтересни картини. Двете сигурно бяха снимани в затъмнени фургони, защото контрастната черно-бяла картина очевидно бе дело на инфрачервени камери. Картината в горната дясна част показваше храсталак и листа на дървета; трите останали бяха тъмни. Брайън ги посочи:
— Да не би камерите да са повредени?
— Навярно са изключени. Вероятно са на агенти, намиращи се в коли или на публични места. Не искат още да привличат вниманието, като наложат тези шапки а ла Мики Маус.
Когато до началото на акцията останаха две минути, картините се пооживиха. Сега вече работеха всички екрани, два от тях показваха изображения, заснимани от движещи се автомобили. Всички щурмови екипи вече се съсредоточаваха около завода.
Когато броенето стигна до нула, събитията се ускориха неимоверно. Чу се воят на пожарната сигнализация. Камерите още бяха насочени от операторите напред спрямо носещите ги агенти, но образът от някои подскачаше, което означаваше, че хората, върху чиито шлемове бяха, тичат. Врати се отваряха със сила, чуваха се викове на изненада, твърди заповеди да се запази спокойствие.
После неочаквано едно от изображенията бе увеличено и показа агент, който връхлетя през една врата. Вътре група мъже бяха изправени до стената с вдигнати ръце. Срещу тях стоеше мъж с оръжие в ръка, очевидно бе агент, защото останалите просто го подминаха бързо.
— Това е електронна лаборатория — рече Брайън.
Картината на лабораторията се сви и на нейно място се появи уголеменото изображение на мъже, които нахлуваха през друга врата. Изплашена жена се опитваше да ги спре.
— Какво е това? Не можете да влизате там, кои сте вие?
— ФБР. Отдръпнете се настрани.
Ръка се протегна и отвори вътрешната врата. Тя навярно бе звукоизолирана, тъй като сивокосият мъж, седнал зад голямото писалище, продължи да набира някакъв телефонен номер и дори не вдигна поглед. Камерата навлезе още по-навътре в стаята, преди той да чуе нещо и да погледне към нея, оставяйки телефона.
— Къде е този пожар? И какво търсите в кабинета ми?
— Няма пожар, мистър Томсън.
— Тогава махайте се оттук, веднага!
— Вие ли сте мистър Томсън, изпълнителен директор на „Диджит Тек“?
— Ще повикам полиция — рече Томсън и хвана телефона.
— Ние сме полицията. Ето документите ми.