Томсън погледна значката, след което бавно остави телефона.
— Добре, значи сте от ФБР. А сега ми кажете какво, по дяволите, търсите тук.
Той се отпусна на стола си и пребледня. Изглежда му стана зле.
— Вие ли сте мистър Томсън?
— Името ми е написано на вратата. Ще благоволите ли да ми кажете какво става тук?
— Първо, трябва да ви съобщя какви са правата ви.
Томсън изслуша мълчаливо как агентът му чете правата от картончето си. Чак когато свърши, той отново повтори въпроса си.
— Вашата фирма и вие самият сте предмет на разследване…
— Това е очевидно, по дяволите! По-добре ми кажете какво целите.
— Имаме достатъчно причини да смятаме, че човек или повече хора от тази фирма са замесени пряко в криминално деяние, извършено на 8 февруари тази година в „Мегалоуб Индъстрис“.
— Не знам за какво…
Всичко стана с ужасяваща бързина. Последва чудовищна експлозия, изви се пламък, последван от дим.
Силни викове, някой пищеше.
Картината се залюля лудо, показа пода, стените, сетне се завъртя.
Увеличено бе друго изображение, виковете продължаваха, докато камерата бързо навлезе от коридора в стаята.
Кабинетът бе направо разсипан, мъжете кашляха от изпълнилия го дим.
— Санитар! — извика някой. Агентите се изправяха на крака. Камерата се движеше из стаята, но в един момент се фокусира върху бялата стена.
— Кръв — рече Беникоф. — Какво, по дяволите, стана там?
И други гласове крещяха същия въпрос. Камерата се люшна на една страна, явно се отдръпна пред изтичалите покрай нея санитари, сведе се към телата на пода. Миг по-късно към нея се обърна агент с почерняло от дима лице, върху челото му се стичаше кръв.
— Бомби. В телефоните. Онзи върху писалището бе много близо до нас, двама от хората ми са тежко ранени. Но заподозреният носеше личния си телефон на колана.
Агентът се поколеба, сетне мрачно въздъхна дълбоко:
— Всъщност е разкъсан на две. Едва ли би могъл да бъде по-мъртъв.
31.
12 септември 2024
Гледаха онемели как съобщенията идваха едно по едно. След този инцидент, това нещастие, останалата част от операцията бе напълно успешна. Всички заподозрени бяха арестувани и задържани: никакви документи, файлове или машини не бяха пипнати или повредени. Полицейска част бе обградила района. Единствената промяна от първоначалния план бе, че подсилена сапьорска част сега проверяваше всичко, преди в сградите да бъдат допуснати техниците. Чак тогава щяха да ги оставят да си вършат работата насаме в отцепения комплекс.
Един от агентите бе мъртъв, друг — сериозно осакатен.
— Това самоубийство ли бе? — попита най-накрая Брайън. — Бен, Томсън самоуби ли се?
— Едва ли. В началото бе истинска фурия, но като пооплете конците, нали видя колко разтревожен изглеждаше? Ако е замислял предварително самоубийството си, то би трябвало да е забележителен актьор. Убеден съм, че бе убит, за да не проговори. Сигурно е имал информация за хората, които търсим, а навярно е бил и един от тях. Те не убиват или поне не се опитват да убият за първи път, за да си осигурят мълчание. Това са брутални хора.
— Но откъде са могли да узнаят какво става?
— По много начини, подслушвали са кабинета, а може би и цялата сграда. Мисля обаче, че работата е в телефоните. Сега те са много надеждни, никога не се повреждат. Тъпкани са с машинария. Записват разговори, отговарят на повикване, помнят пейджинг съобщения, могат да се включат на конферентен режим, действат като факсове и т.н., и т.н. Лесно е да се нагласи телефонът така, че да бъде винаги включен, за да бъде следен и подслушван от друг телефон. Не е по-трудно да бъде зареден с някакъв пластичен взрив, който да задейства при дадена парола. Може да си работи така с години и да чака заповедта отвън. Този ден идва и когато на подслушвана не му хареса чутото, той просто натиска един бутон — и бум! Край на разговора, край на празненството.
— Това е ужасно!
— Тези хора са ужасни.
— Но те би трябвало да подслушват по двайсет и четири часа в денонощие… не, вземам си думите назад. Достатъчно е да се включи автомат, разпознаващ думите. Да го настроиш да реагира на дадени думи, например „ФБР“ или „Мегалоуб“ — и толкоз. При употребата на някоя от тези ключови думи автоматът ще подаде сигнал за тревога, ще повика някой да чуе разговора и да вземе решение. Хората зад всичко това са ужасни. Докато ние слушахме какво става в онзи кабинет, е слушал и някой друг, зловещ тип. Когато чухме какво всъщност става, когато започнахме да схващаме ситуацията…
— Тогава той е прекратил разговора. Е, не е приятно, но не изпадай в униние. Това не е краят на разследването, а едва неговото начало. Те си бяха прикрили добре следите, но Свен ги откри. Един престъпник е мъртъв, другите се крият, но доказателствата са налице. Ще ги пипнем, ще видиш.