— Тогава иди веднага при него и издействай на Брайън известна свобода — рече твърдо Снеърсбрук. — Това е моето предписание като негов личен лекар и то е в името на здравето му.
— Аз съм на ваша страна! — рече Бен и вдигна ръце в знак, че се предава. — Ще го атакувам в най-скоро време.
— Чудесно — каза въодушевено Брайън. — Но преди да си хукнал, какво е положението с разследването на „Диджит Тек“?
— Всичко е записано в този GRAM, мислех си, че ще поискаш да го прегледаш. Но мога да обобщя с няколко думи. Излязоха много интересни подробности. Вече сме почти напълно сигурни, че „Диджит Тек“ е служила за параван на операцията и че само Томсън е знаел за връзката с „Мегалоуб“. Преди около година „Диджит Тек“ е била купена за много пари и тъкмо тогава за неин мениджър идва Томсън. В миналото му има доста тъмни петна, които не са известни на компанията. Няколко банкрута, дори и предявено обвинение — отхвърлено поради липса на доказателства — за нелоялно поведение и възползване от служебна информация. Бил е добър бизнесмен, но прекалено алчен, за да запази честността си.
— Чудесен избор на параван.
— Точно така. Производствената структура на фирмата не била изменена много, имало е промени в персонала, разбира се, но в рамките на нормалното. Главните промени са били в изследователския сектор. Пристроено било крило за нова лаборатория, започнала е работа по експертни системи. Поне така са си мислели всички, работили в лабораторията. Използвали са термина ИИ, но никой не е знаел, че изследванията им се базират на откраднат ИИ. Работата им се е състояла във внедряване на ИИ в техния ловец на буболечки.
— Но някой в лабораторията би трябвало да знае — рече Снеърсбрук.
— Разбира се. И този човек е някой си д-р Бочорт, ръководител на изследванията по роботите в компанията.
— И какво каза той? — попита Брайън.
— Не знаем още, тъй като не бе намерен. Бил е възрастен човек, наближаващ или надхвърлил осемдесетте, както ни казаха техниците, които са работили с него. Разболял се преди няколко месеца и го откарали с линейка. Повече не се върнал. На служителите във фирмата съобщили, че постъпил в тежко състояние в болница. Онези, които му пратили цветя или писма, получили благодарствени картички от медицинската му сестра.
— В коя болница? Не можаха ли да разберат по пликовете?
— Логичен въпрос. Цялата поща от болницата била адресирана до Томсън. Той отварял писмата и предавал съдържанието им.
— Чакай сега да ти кажа какво следва — рече Брайън. — Никаква линейка от която и да е болница или „Бърза помощ“ от района не е вземала никого от „Диджит Тек“. И на стотици мили наоколо в никаква болница или санаториум не е постъпвал никакъв старик.
— Бързо напредваш, Брайън. Точно така е и точно дотук стигнахме. Отново задънена улица. Но открихме твоя откраднат ИИ. Възможно е обаче някъде да има други ИИ и затова продължаваме да търсим.
— Което ще направя и аз — рече Брайън, прекоси тежко стаята и взе GRAM-а, който Бен бе оставил на масата. — Свен отново ще заработи. Именно той откри този ИИ и мога да се обзаложа, че ще намери още следи от цялата информация, която сте записали тук.
— Ами почивката? — попита д-р Снеърсбрук. — Още я желаеш нали, още искаш да се измъкнеш оттук?
— Разбира се, докторе, но не бързам много. Бен ще има доста трудна задача да убеди генерал Шорхт, че трябва да изляза от затвора. А докато го прави, аз и Свен ще възобновим отново разследването и ще решим загадката на престъплението. Те са още на свобода — тези крадци и убийци. Те ме раниха и, Господ ми е свидетел, аз ще им го върна един ден — тъпкано ще им го върна!
32.
19 септември 2024
Брайън не каза на Шели, че се връща в лабораторията, защото искаше да остане насаме, за да обмисли проблемите си. Познаваше твърде добре генерал Шорхт, за да бъде сигурен, че в скоро време нямаше да бъде предприето нищо. Но засега това нямаше значение. За пръв път бе получил възможността да остане сам, да помисли за бъдещето — за собственото си бъдеще. От момента, в който куршумът простреля главата му, други хора се стараеха да съсипят живота му. А отдавна вече бе време да започне да мисли сам за себе си. Вратата се затвори зад него и той закрачи из лабораторията.
— Добро утро, Брайън — рече Свен.
— Добро утро ли? Да не би батерията на часовника ти да се е изтощила?
— Не. Съжалявам. Не го погледнах. Мислех много усилено и не съм усетил, че е минало дванайсет. Добър ден, Брайън.
— Същото и на теб.
Брайън забеляза, че с формирането на нови „агенции“, на нови вътрешни връзки помежду им, „съзнанието“ на Свен заприличваше все повече на човешки интелект. Което си бе нормално, ако се вгледаше внимателно назад, към вече случилото се. Един от факторите, превръщащи интелекта в човешки, бе прогресивното му развитие, натрупването и промяната, добавянето на пласт подир пласт, като някои части помагаха на други да си свършат работата, а трети биваха потискани или използвани от съперниците си, като променяха възприятията или пренасочваха целите им. Очевидно Свен бе изминал дълъг път. Брайън се запита дали той наистина бе изгубил представа за времето — или преднамерено бе симулирал човешка небрежност, за да не се притесни Брайън. Щеше да помисли за това по-късно, а сега — на работа.