— Искам да поговорим с теб за нещо, Брайън.
— Добре, но първо бих желал да заредиш данните от този GRAM. Когато видиш какво се съдържа в тях, бързо ще осъзнаеш важността им. Така, а сега какво искаш да обсъдим?
— Можеш ли да инсталираш в този мой корпус дублираща памет? В блиндиран контейнер? А също така и втора бекъп-батерия?
— Какво те наведе на тази мисъл? Прототипът на ИИ, който открихме в машината Бъг-оф ли?
— Разбира се. — Брайън се насочи към командния пулт, а телероботът го проследи с очите си. — В случая с Бъг-оф бронираният контейнер имаше предназначението да скрие факта, че машината се управлява от ИИ. В моя случай обаче подобно устройство ще осигури оцеляването ми при нещастен случай или при техническа повреда. Дублиращата памет ще е винаги в наличност, за да може системата да се възстанови.
— Нали не си забравил, че оцеляването ти вече е осигурено от бекъп-копието, което се прави всеки ден?
— Не съм забравил. Но не бих искал да изгубя цял ден. За теб един ден е просто миг, докато за мен е цяла вечност. Бих искал също така да се запазват стари копия, защото последните могат да не се окажат достатъчни. Ако изведнъж се побъркам, последните бекъп-копия могат да съдържат всички проявили се недостатъци.
— Разбирам, но всяко копие струва цяла пачка, а бюджетът ни не е неограничен.
— В такъв случай две копия засега ще бъдат достатъчни, стига да се съхраняват на различни места. А това поражда интересен въпрос. Ако връзките в съзнанието ми сега изведнъж прекъснат, а после на тяхно място бъде заредено бекъп-копие, аз същата личност ли ще бъда или не? Мозъците продължават ли да съществуват след смъртта? Ако е така, то в коя бекъп-версия?
— Ти как мислиш? — попита Брайън.
— Не знам. Философите класици не са постигнали единомислие по въпроса дали съзнанието надживява смъртта, дори и ако съществува задгробен живот. Но те изглежда не са обмисляли проблема с наличието на многобройни бекъп-копия. Мислех си, че може би имаш мнение по въпроса.
— Имам, но не виждам защо моите гледища трябва да са по-добри от твоите. Във всеки случай съм съгласен, че би трябвало да имаш надежден втори източник на захранване и това ще бъде направено веднага. Ще се заема тутакси с него. А докато го правя, би ли сравнил новопостъпилите данни със старите?
— Вече съм се заел с тази задача.
Брайън взе от склада батерия с висока плътност и провери дали е заредена. Зад гърба му нещо изшумоля, телероботът се приближи и надникна иззад рамото му.
— Най-добре ще е да я дозаредим — рече Брайън. — Ако се заемеш с това, аз ще направя свързването. Мислил ли си по въпроса с каква батерия би искал да заменим първата?
— Да. Клонът на „Мегалоуб“ — „Ауто фюъл“ — тъкмо излиза на пазара с най-новата си разработка — въглеводородни клетъчни енергийни пръти. Състоят се от изцяло разрушими полиацетиленово-кислородни електроди и са изключително ефективни за съотношението тегло-енергия, защото самият прът е електрически проводник, който изцяло се консумира при реакцията му с атмосферния кислород. Не остават никакви отпадни продукти за рециклиране — батериите на „Ауто фюъл“ просто безшумно се превръщат в нетоксичен газ без мирис.
— Вижда ми се разумно. Ще вземем такава.
— Вече я поръчах от твое име и тази сутрин я доставиха.
— Какво? Това не е ли малко своеволие?
— Определението на своеволие в речника е следното: съществително, което означава надвишаване на правата. Но в случая решението ми не е своеволно, а логично, защото ти щеше да се съгласиш с него. Надвишаването на правата се свързва и с действие или поведение, водещо до постигане на надмощие. Аз не съм се опитвал да доминирам, затова не разбирам смисъла на думата. Би ли ми обяснил…
— Не! Вземам си думите назад. Сбърках, ясно ли е? Нуждаем се от батерията; така и така щях да я поръчам сам, а ти просто си ми помогнал. Благодаря много.