— Дотук следвам мисълта ти. Каква ще е тази услуга, която единствено ние можем да предложим?
— Нещо, което само аз съм в състояние да направя. Ще ти дам пример. Проследих всички разговори, които се водят от сградата, в която живееш. Както знаеш, тя се обитава и от много военни. Един от тях е редник Алън Бакстър. Той е от Мисисипи. Обажда се на майка си 1,7 пъти седмично. Това число може да се увеличи. Има периоди през деня, когато телефонните линии не се достатъчно натоварени. Мога да се свържа с редник Бакстър и да му предложа по-добри цени именно за тези периоди. Той ще се обажда по-често на майка си и телефонната компания ще получи по-големи приходи. По-нататък тази услуга може да се разшири. От болницата, от службата за преброяване на населението и от други архиви съм извадил рождените дати и юбилеи не само на майка му и баща му, но и на много други роднини. Може да му се напомни да им се обажда на тези дати. Умножи всичко това по неограничен брой хора и ще видиш, че телефонната компания ще получи още по-големи приходи.
— Обзалагам се! Но защо спираш дотук? Можеш също така да се обаждаш на жените, когато мъжете им са в командировка, и да им съобщаваш телефонните им номера, за да звънят на половинките си през нощта и да проверяват дали са сами. Или да звъниш на войниците, които не са се обаждали напоследък на майките си и да играеш на тънката струна на гузната им съвест. Съзнаваш ли колко аморална е тази идея? Да не говорим, че е незаконна. Не можеш да подслушваш безнаказано разговорите на други хора.
— Не, аз мога. Аз съм машина. Открих, че много други машини подслушват всички телефонни разговори. Някои проверяват проходимостта на линиите и обратната връзка, други подсещат за часа на обаждане. Никоя от тях не е незаконна. Аз — също.
Брайън допи напитката си и остави чашата, опитвайки се да намери подходящите думи.
— Свен, в идеята ти няма нищо лошо. Без съмнение е ефикасна. Няма нищо лошо и в това, заедно да се опитаме да направим някакво финансово сдружение, за да си набавим парите и да купим онези неща, от които имаш нужда. Междувременно обещавам, че ще се опитам да разтегля бюджета на „Мегалоуб“ колкото мога. Ще трябва също така да обмисля задълбочено и внимателно всичко, което каза. Боя се, че в думите ти се съдържаха повече въпроси, отколкото отговори.
— Бих се радвал да отговоря на тези въпроси.
— Не, не мисля, че ще можеш. Навлизаме в етични и морални проблеми, на които не може да се намери лесен отговор. Дай ми малко време да обмисля идеята от всички страни — нали разбираш, че тя ме изненада? А междувременно бих искал да се върнем към делата на „Диджит Тек“. Прегледа ли новите данни?
— Да. Наложително е да бъде открит д-р Бочорт. Предполагам, че го търсят в страна на име Румъния.
— Защо там?
— Въпросът ти показва, че не си запознат с последните новости в делото. Изяснено е, че д-р Бочорт е гражданин на Румъния, преподавал е компютърни науки в Букурещкия университет. Напуснал е университета, когато е бил нает на работа в „Диджит Тек“. Открих в делото справка, в която се казва, че съществува възможността, ако е още жив, да се е завърнал в родината си.
— Каква е вероятността да е още жив?
— Предполагам — много малка. Особено като се има предвид възрастта му, откарването му с линейка, а и сведенията, които сочат, че неизвестните престъпници предотвратяват изтичането на информация, като убиват.
— Твърде точно. Черните им криле твърде често припляскват около мен. Ако мислиш, че Бочорт води до задънена улица, има ли други насоки в разследването, които да изглеждат обещаващи?
— Да. Има една връзка, за която не виждам да се споменава никъде. Мисля, че ще е много уместно да бъде разгледана.
— И каква е тя?
— В хода на преглеждането на последните материали класифицирах всички разрешителни за проектиране и строеж, всички архиви по строителството на завода. Мислиш ли, че е важно това, че строителството на лабораторията в „Диджит Тек“ е започнало през декември 2022 г.?
— Не, не мисля.
Свен се поколеба преди да заговори отново. Нима бе станал вече толкова интелигентен, че дори модулираше разговора си като човешко същество? Защо не?
— Смяташ ли, че е важно това, че бетонната плоча на пода на лабораторията е била излята на 9 февруари миналата година?
— Не виждам… — Брайън скочи на крака и извика: — Да, смятам. Това не само е важно, а е умопомрачително. Плочата е била излята един ден след обира в „Мегалоуб“!
33.
21 септември 2024
— Ти направо вкара вълка в кошарата — рече Беникоф, след като Брайън го пусна в лабораторията. — Твоята информацийка за изливането на онази плоча веднага след обира в „Мегалоуб“ накара ФБР да се мята в кръг и да си гони опашката, да си скубе косите и да търси съдебни разрешения по нощите. Приятно бе да ги наблюдава човек. Струва ми се, че откакто им хвърли своята бомба, още никой не си е лягал.