— Бен, какво, за бога, говориш?
— Извинявай. Говоря за Джей Джей Бекуърт, председателят на „Мегалоуб Индъстрис“.
— Но той сигурно е бил убит с останалите. Може да са го погребали другаде.
Бен ядно и рязко поклати глава.
— Не е възможно. Всичко е било планирано толкова грижливо, до най-дребната подробност, почти до частица от секундата. Когато камионът е пристигнал, гробът е бил вече изкопан и труповете са били хвърлени в него. Ако Бекуърт не е там, с останалите, това означава, че той е още жив. Той бе страхотен администратор, винаги е планирал щателно нещата. Затова ми се струва много вероятно той да е човекът, организирал обира и наредил убийствата. Може никога да не узнаем кой те е прострелял, Брайън, но знам едно: можем да бъдем съвсем сигурни кой е организирал покушението.
34.
22 септември 2024
На следващата сутрин Брайън тъкмо се готвеше да тръгва към лабораторията, когато му позвъни Бен.
— Всичките тия събития в Тексас наистина раздвижиха нещата — и тук, и във Вашингтон. Насрочено е съвещание. Знам, че ще се зарадваш, като ти кажа, че то започва след няколко минути. Аз и ти участваме оттук, а също и Кайл Рохарт — той ще представлява „Мегалоуб“. Във Вашингтон Дейв Маниъс ще огласи доклада за вчерашната операция и ще има удоволствието да е на една маса с генерал Шорхт. Аз съм долу, бронетранспортьорът е готов и чака.
— Само минута и идвам.
— Как са Шели и баща й? — попита Бен, докато се качваха в бронетранспортьора.
— Състоянието му било стабилизирано, така каза тя. Все още е в болницата. Но голямата новина е, че ми се обади от летището. Разрешили са й да излезе оттук и да отлети за Лос Анджелис.
— Това сигурно е дело на генерал Шорхт. Ако той поотпуска малко мерките за сигурност, то тогава съществува възможността и ти…
— Кажи вероятност, Бен, звучи ми далеч по-добре! Имам чувството на човек, комуто предстои да излезе от затвора. Нали съзнаваш, че ако изключим онзи полет до Мексико, аз съм непрекъснато затворен от мига, в който се върнах към живота?
— Не, не знаех. Забравил си да ми кажеш.
— Идиот!
Шегата бе тъпа, но и двамата се разсмяха. Напрежението спадна, Брайън го усети. Присъдата му скоро щеше да изтече.
Рохарт се ръкува и с двамата.
— Изглежда, че нещата най-сетне ще си дойдат на мястото. Ще се радвам много, когато всичко това свърши. Е, разбирам, че няма да съм по-радостен от теб, Брайън. Управлението на „Мегалоуб“ ми е предостатъчно. Искам да ти съобщя една добра новина. Адвокатите са ни подготвили споразумение, което двамата трябва да подпишем. Многократно се употребява „ако“, но смисълът е ясен. Ако „Мегалоуб“ изкупи „Диджит Тек“, а това изглежда много вероятно, и ако има печалба от продажбите на Бъг-оф, и ако правителствената комисия одобри сделката, тогава след като бъдат извадени всички разходи и хонорарите на адвокатите — ще делим печалбите, както е предвидено в новия договор.
— Прав си за всичките тези „ако“. Адвокатите ви доста бързо отстъпиха.
— Аз докладвах казуса пред борда на директорите и им дадохме инструкции да отстъпят. Единодушното ни мнение бе, че и без това ти се струпа много, Брайън, и че не бива повече да те ощетяваме.
— Оценявам високо…
— Това е най-малкото, което можехме да направим. Охо, вече имаме картина. Изглежда започваме.
На мястото на прозореца се появи заседателната зала във Вашингтон. Дейв Маниъс седеше до генерал Шорхт, който пък излъчваше обичайната си строгост и мрачност.
— Няма нужда да представяме някого — започна Маниъс. — Мисля, че всички се познаваме. Ще ви оглася доклада на ФБР, след което Бен ще може да обобщи всичко по разследването досега. Под бетонната плоча в Остин бяха открити труповете на пазачите, както и на шефа на охраната Арпад Тот, на д-р Маккрори и на четирите кучета. Не бе открито тялото на председателя на борда мистър Бекуърт.
— Но плочата е голяма, колкото цялата лаборатория — напомни Бен.
— Беше голяма: бе напълно отстранена, както и пясъкът под нея — до гола земя, която не е била разкопавана. Ето защо мистър Бекуърт вече е извън списъка на предполагаемите жертви и зае първо място в списъка на най-търсените.
— А какво стана с моите файлове… записките и бележките? — попита Брайън.
— Те са в банките данни на компютъра на „Диджит Тек“. Необходимо ни бе известно време, докато разшифроваме паролата за достъп. Не можем да преценим доколко са пълни, но датите съвпадат. Има и други файлове, датирани след кражбата; предполагаме, че са дело на д-р Бочорт. Предположенията ни се засилват и от факта, че са писани на румънски.