— В какво положение се намират служителите на „Диджит Тек“? — попита Бен.
— Препроверихме показанията им и всички изглежда са чисти. Никой от тях не е бил нает преди април тази година. По това време д-р Бочорт вече е бил конструирал прототипа на управляващия модул, който по-късно е бил внедрен в производство.
— Смятате ли, че тъй нареченият управляващ модул е моят ИИ? — попита Брайън. — Навярно окастрен от някои ненужни свои елементи, а сетне програмиран да изпълнява само функцията на унищожител на насекоми.
— Не мога да отговоря на въпроса ви, мистър Делейни, едва ли някой тук знае повече по въпроса от вас. Но действаме, водени от това предположение. Във всеки случай ще можете да обсъдите тази възможност с Бен. Ние се занимаваме изключително с криминалната страна на това разследване. Копия от цялата открадната информация и на всички файлове ще ви бъдат донесени в „Мегалоуб“ за разпознаване и оставени на ваше разположение. Смятаме убийствата за неразкрити и случаят ще продължи да се разследва. Освен това продължаваме да търсим мистър Бекуърт и д-р Бочорт. Има ли въпроси?
Последва размяна на мнения относно някои подробности, които Брайън игнорира. Той щеше да сравни оригиналните файлове със записките си, но изглеждаше сигурно, че бяха едни и същи. Любопитно му бе да види какво бе направил д-р Бочорт с неговия ИИ. Солдафонският сержантски тон наруши мислите му: генерал Шорхт заговори за пръв път.
— Криминалното разследване, предприето от ФБР, изглежда е на приключване. Ще продължи само издирването на двете споменати лица. Какво става обаче с вашето разследване, мистър Беникоф?
— В процес на подготовка съм на окончателния доклад за комисията, която предизвика това разследване, генерале. И задълженията ми ще свършат, когато приключа с него. Откраднатите неща са намерени. Продължавам да се интересувам от извършителите на престъплението и ще поискам официално да бъда информиран за бъдещи разкрития на службите за сигурност. Но самото разследване ще приключи след като завърша доклада си. Мога ли да предложа нещо, генерале?
Бен изчака и прие мълчанието като знак на съгласие.
— След като разследването приключи — както моето, така и това на ФБР, — тук вече няма да има нужда от засиленото военно присъствие. Ще бъде достатъчна новата, подобрена, цивилна система за безопасност. Сигурно си спомняте, че военните бяха привлечени поради несекващите опити за покушение върху Брайън. Сега обаче информацията, която притежаваше единствен той, е широко разпространена и внедрена в производствен процес. Ето защо настоявам военната охрана да бъде вдигната.
Всички се вторачиха в генерала в последвалата дълга пауза. Най-накрая той заговори.
— Приемам предложението ви за сведение.
— Но, генерале, не можете…
Генерал Шорхт прекъсна Бен с рязък, отсечен жест.
— Мога. Това е решението ми. Военната охрана ще остане, защото въпросът има военен характер. Става дума не за лични свободи, а за националната безопасност. Поверена ми е безопасността на този младеж, а по мое мнение тя е равнозначна на безопасността на нацията. Няма какво повече да се говори. Въпросът бе и си остава от военно естество.
— Но аз не съм военен! — рече Брайън. — Аз съм цивилен и свободен човек. Не можете да ме затворите просто така.
С това съвещанието завърши и на мястото на картината от заседателната зала се появи пустинният пейзаж. Бен се разтревожи от мрачното мълчание на Брайън.
— Връщам се в столицата — рече той. — Ще се явя веднага пред президентската комисия, ако трябва, ще стигна лично до президента. Този военен динозавър не може да прави каквото си ще.
— Изглежда може — рече Брайън, мъчейки се да се отърси от обзелата го мрачна потиснатост. — Отивам в лабораторията. Обади ми се, ако научиш нещо ново.
След като той излезе, настана тишина, никой не можеше да добави нищо.
Брайън остави вратата на лабораторията да се затвори зад гърба му. Добре, че остана сам. Не биваше да бъде толкова обнадежден, да е толкова сигурен, че ще се измъкне оттук. Емоционалното му извисяване направи падането още по-болезнено. Отиде и седна на работното място на Шели, питаше се дали да й позвъни на номера, който му бе дала. Не, рано бе още. В коридора се чу шумолене и телероботът на Свен се появи на вратата.
— Buna dimineata. Cumte simti azi? — рече той.
— Какво?
— На румънски това означава: „Добро утро, как си днес?“
— Кога успя да научиш румънски?
— Още го уча. Много интересен език. Разбира се, мога да чета с лекота, след като заредих речника и граматичните правила в паметта си.