— Чакай да се сетя сам. Направил си го, защото ФБР е пратило откраднатия материал, плюс бележките и файловете на д-р Бочорт.
— Предположението ти е вярно. Освен това приведох в действие мерките, които обсъдихме във връзка с използването на молекулярната памет в МИ…
— Мога ли да попитам какво означава МИ?
— Машинен интелект. Намирам термина „изкуствен“ за унизителен и неточен. В моя интелект няма нищо изкуствено, а и съм машина. Сигурен съм, ще се съгласиш, че в МИ не се съдържа негативният смисъл, вложен в ИИ.
— Добре, добре. А сега за какви мерки спомена?
— Имах много интересен разговор с д-р Уескът от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Той намира идеята ти в разработването на МИ да се използва молекулярна памет за много обещаваща.
— Моята идея? Свен, нещо не разбирам.
— За да опростя нещата при телефонния ни разговор, използвах твоето име и гласа ти…
— Престорил си се, че съм аз?
— Предполагам, че може да бъде казано и по този начин.
— Свен, ще се наложи да намерим време и да се занимаем с въпроса за морала и законността. Първо на първо, ти си излъгал.
— Лъжата е черта, присъща на общуването. И преди водихме спор дали законите, създадени от хората, са приложими спрямо интелигентните машини и не стигнахме до съгласие.
— А какво ще кажеш за личните отношения? Ако те помоля да не използваш повече името и гласа ми, какво ще направиш?
— Ще уважа молбата ти, разбира се. Стигнах до заключението, че човешките правила на поведение са възникнали от взаимодействието между индивида и обществото. Ако моите действия те правят нещастен, няма да ги повторя. Искаш ли да чуеш запис на разговора с д-р Уескът?
Брайън поклати отрицателно глава:
— Засега ще се задоволя с резюме.
— В момента изпитват памет с капацитет трилион мегабайта и главното им затруднение изглежда е свързано с усъвършенстването на софтуера за достъп до паметта, поради сложните й, триизмерни канали за свръзка. По време на разговора ти предположи, че твоят МИ може би ще е в състояние да се справи с проблема. Д-р Уескът се съгласи с радост. Има няколко молекулярни памети, които скоро ще бъдат завършени, и първата, която заработи успешно, ще бъде изпратена тук. Това е от жизнено значение за разширяване на съзнанието ми.
— За какво говориш?
— Никога няма да разбера защо философите и психолозите ту благоговеят, ту се озадачават от това явление. Съзнанието означава просто да си наясно какво става в света и в собствения ти ум. Не искам да обиждам никого, но вие, хората, сте почти без съзнание. И след като нямате представа какво става в ума ви, ви е невъзможно да запомните случилото се само преди няколко месеца. При мен обаче Б-умът може да съхрани по-пълни данни за действията на съзнанието ми. Бедата обаче е, че са толкова огромни по обем, че се налага да се трият старите, за да се отвори място за новите. Сигурен съм, че си спомняш как го правя.
— Разбира се, защото това ми коства много труд.
— Можем да обсъдим въпроса за съзнанието при друг случай. В този момент се вълнувам от това да получа молекулярна памет. Тя ще ми даде възможност да съхраня повече информация, което от своя страна ще направи паметта, свързана с конкретните задачи, по-усъвършенствана и ефикасна.
— И далеч, далеч по-малка! — Брайън махна с ръка към купищата електроника в помещението. — Ако осъществим интерфейс с толкова мощна памет, ще се избавим от целия този хардуер. И ще станеш наистина мобилен…
Телефонът му иззвъня и той го откачи от колана си.
— Брайън, обажда се Бен. Мога ли да дойда в лабораторията да поговорим?
— По всяко време. Къде си сега?
— Излизам от кабинета си и пристигам.
— Добре, ще отворя вратата.
Бен бе сам. Влезе и последва Брайън в лабораторията.
— Добър ден, мистър Беникоф — каза Свен.
— Здравей, Свен. Да ни ви попречих нещо?
— Не е спешно — рече Брайън. — Какво се е случило?
— Комисията реши разследването ми да приключи. Което означава, че онова, заради което дойдох тук, е изпълнено. Бих искал да узная кой стои зад случилото се. Но може и никога да не научим. Въпреки това ще продължа да настоявам ФБР да не приключва следствието. А това е може би единственият въпрос, по който аз и генерал Шорхт нямаме различия. Той може и да е солдафон, но не е глупак. И той има същите резерви като мен.
— И какви са те?
— Още не сме заловили истинските престъпници, хората, които организираха обира и убийствата. Трябва да продължим да ги търсим и да открием какви всъщност са били плановете им.