— Не разбирам.
— Брайън, помисли малко. Помисли си за парите, които са вложили, за плановете им, за убийствата. Нима наистина смяташ, че всичко това е било сторено, само за да се построи един усъвършенстван трепач на буболечки?
— Разбира се, че не! „Диджит Тек“ сигурно е нещо като отвличаща операция: да получим известно удовлетворение, след като надушим следите им. Плановете им би трябвало да са по-мащабни, отколкото да трепят буболечки. Но след като ти и ФБР спирате разследването, как изобщо ще открием кой стои зад всичко това?
— Военните няма да спрат. За пръв път съм съгласен с тяхната институционализирана параноя. Който и да е онзи зад всичко това, той хвърля огромни средства. Разбра ли, че в портфейла на Тот бе намерена разписка за многомилионен депозит в Швейцария? И парите са още там! Подкупили са го тъй изкусно, че навярно той се е чувствал в безопасност, не е предполагал, че имат намерение да го убиват, след като няма да могат да си върнат подкупа. Но те не дават и пет пари. Хора, които са способни на такива действия, са наистина смъртно опасни и няма да се откажат.
— Напълно съм съгласен.
— Радвам се, че е така, защото засега добрите новини свършват дотук.
Брайън забеляза тревогата, изписана по лицето на здравеняка, и усети как го прониза тръпка на страх.
— Бен, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че онзи кучи син не желае да вдигне охраната, нито възнамерява да го стори в близко бъдеще. Той смята, че си национална ценност, не само заради изобретяването на ИИ, но и за това, че в главата ти е присаден процесор, с който можеш да комуникираш. Не иска да те изгубва от поглед, нито да допусне да се омесиш с другите хора.
— Не можеш ли да ми помогнеш?
— Съжалявам, но наистина бих искал това да е възможно. Този път обаче няма как. Отидох докрай, до самия президент. Но когато той казва „Почакай, ще видим“, това всъщност означава, че е съгласен с генерала. — Бен извади визитка от портфейла си и написа върху нея телефонен номер. — Вземи. Ако някога ти потрябвам, знай, че този номер е секретен. Остави съобщение и телефонен номер и аз ще ти се обадя веднага, щом мога.
Брайън взе картичката, погледна я с невиждащи очи и поклати глава.
— Това е краят, нали, Бен? Нима ще си остана затворен до края на живота си?
Единственият отговор, който получи, бе мълчанието на Бен.
35.
18 октомври 2024
Секретният телефон иззвъня и мъжът зад писалището в първия миг го погледна хладно, след което се обърна към останалите, насядали около заседателната маса.
— До утре, по същото време — рече той. — Свободни сте.
Изчака, докато си тръгнат и вратата се затвори зад тях, преди да отвори шкафа и да вземе телефонната слушалка.
— Отдавна не си ми се обаждал.
— Имаше известни проблеми…
— Наистина имаше… и целият свят узна за тях. Ако не ти е известно, средствата за осведомяване доста добре ги осветлиха.
— Известно ми е. Но ние винаги сме знаели, че в крайна сметка ще намерят фабриката и ще я разследват. Истинското разследване се извършва от твоя страна…
— Няма да обсъждаме това сега. Защо ми се обади?
— Брайън Делейни. Организирам ново покушение.
— Направи го. Този път гледай да успееш. И времето, и търпението ми вече свършват.
Фактът, че Кайл Рохарт бе председател на „Мегалоуб“, не направи никакво впечатление на постовия на портала към армейската казарма. Той провери внимателно картата му за самоличност, сетне позвъни на дежурния сержант по охраната. А той от своя страна, след като бе уверен от Брайън, че очаква посетител, лично съпроводи Рохарт по стълбите и почука на вратата.
— Влизай, Кайл — рече Брайън. — Благодаря, че намери време да ме посетиш.
— Удоволствието е мое, особено след като вече не ти позволяват да идваш в административната сграда. Това ми се струва малко прекалено.
— Напълно съм съгласен. И това е едно от нещата, за които бих искал да ми помогнеш.
— Ще направя всичко, което е по силите ми.
— Как вървят нещата в „Мегалоуб“?
— Великолепно. Изследванията напредват на всички фронтове — а новата ни дъщерна компания „Диджит Тек“ произвежда съвсем нова серия от интелигентни роботи.
— Страхотно — отвърна Брайън без всякакъв ентусиазъм. Рохарт отклони поканата да вземе някаква освежителна напитка; било прекалено рано за алкохол, а пък кафе бил пил прекалено много. Седна на дивана. Брайън се отпусна на фотьойла и размаха лист хартия.
— Прегледах всички откраднати мои по-раншни файлове. В тях намерих списък на евентуалните комерсиални приложения на МИ, който съм съставил тогава.