През следващите две седмици станаха значителни промени в структурата на Свен. Тумбестата му централна секция бе уголемена, за да поеме по-голяма батерия, добавени бяха новите програмирани чипове, които заместиха остарялата технология на печатните платки; прибавен бе и малък метален контейнер, в който бе поставена молекулярната памет. Всичко това бе свързано и монтирано в голямата секция. Така Свен стана по-сръчен и по-мобилен, без да се увеличава масата му. Платките и паметта, от които се състоеше МИ, бяха все още монтирани върху рами и конзоли. Сякаш за да подчертае този факт, Свен използваше високоговорителя върху рамата, за да разговарят, докато работеха. Телероботът остана неподвижен и безмълвен, докато за тяхно общо удовлетворение не бе завършен и последният монтаж.
— Стигнах до решение по въпроса, който обсъждахме преди известно време — рече Свен.
— Какъв въпрос?
— За вида ми. Много скоро ще представлявам едно-единствено същество в това, което е сега телероботизираният елемент. Преместването на всичките ми елементи, поделементи, К-линии и програми в новата памет ще бъде много деликатна работа.
— Не би могло да бъде иначе.
— Ето защо бих искал да се заема сам с прехвърлянето. Съгласен ли си?
— Не виждам как. Все едно човек сам да си направи префронтална лоботомия.
— Прав си. Ето защо предлагам първо да осъвременим моето бекъп-копие до самия момент на прехвърлянето. После операцията ще бъде извършена от бекъп-копието, което първо ще бъде изключено. Ако се получат някакви грешки, тогава може да се направи още един бекъп. Съгласен ли си?
— Напълно. И кога ще стане това?
— Сега.
— Нямам нищо против. Какво искаш да правя?
— Само гледай — бе лаконичният отговор.
Свен никога не се колебаеше. Брайън вече бе монтирал оптичните влакна, които свързваха конзолите и телеробота. Не бе необходимо нищо повече.
Абсолютно по нищо не личеше, че се извършваше прехвърлянето — освен, че отне много време. Проблемът не бе у Свен, който би могъл да прехвърли всички данни за броени секунди по многобройните канали. Забавянето се дължеше на молекулярната памет. В нея се развиваше напълно нов процес. В паралел работеха милион протеинови мускулни манипулатори, подредени в решетка 512×512. Всеки от тези невидими дори с микроскоп манипулатори се движеше триизмерно в рамките на една десета от ангстрьома — далеч по-малко разстояние от това между атомите в едно твърдо тяло. Операцията бе на практика без триене, което се дължеше на технологията на Декстеровия верниер: плъзгане на молекулярен прът в цилиндър, чиито атоми се отместват съвсем леко встрани. Молекулите се вземат и се поставят в ново положение, където електрическите импулси ги подреждат на местата им. Изграждаха се и се тестваха вериги от излъчващи полета транзистори, полимерни ключове и кабели. Всеки хиляда манипулатора, работещи в паралел, изграждаха по около десет хиляди от тези компютърни и памет-вериги на секунда. Сумарно това правеше по десет милиона вериги на секунда. Но дори и с тази невероятна скорост количеството програми и данни, които трябваше да бъдат прехвърлени, бе толкова голямо, че минаха цели три часа, без да се получи някакъв осезаем резултат. Брайън отиде до тоалетната, мина покрай хладилника да си вземе една студена напитка и тъкмо се връщаше, когато телероботът се размърда за пръв път. Той протегна манипулаторите си и разкачи кабелите.
— Свърши ли? — попита Брайън.
Телероботът и говорителят на рамата отговориха едновременно.
— Да — рекоха те и замлъкнаха.
В последвалото мълчание кабелите бяха отново скачени, само за няколко секунди, а после — отново разединени. Брайън схвана какво ставаше. Телероботът работеше добре, но същото се отнасяше и за оригиналната система върху рамата.
— Стигна се до решение — произнесоха отново едновременно телероботът и МИ върху рамата. — Ние вече не сме еднакви.
Долавяше се леко разсинхронизиране с всяка изминаваща секунда. Безмълвната им комуникация продължи; сетне заговори само телероботът.
— Аз съм Свен. МИ, който се намира сега в конзолата, е Свен-2.
— Както кажете, момчета. Имаш ли някакви проблеми с управлението, Свен?
— Не, поне не съм забелязал. — Той размърда крайниците си, разчлени ги и отново ги прибра, прекоси стаята и се върна. Сетне отиде до входната врата, върна се обратно и пътьом надникна в помещението на Шели.
— Харесва ми тази нова мобилност и очаквам с нетърпение да изследвам по-подробно големия свят отвъд тези стени. Следвах инструкциите ти по въпроса и промених обичайните си методи на придвижване.
— Добре. Е, как ти се вижда вървенето? — попита Брайън.